Робин Кук - Заговор

Единственото, в което бе абсолютно сигурна, беше, че ще я проследят. Несъмнено очакваха тя да си тръгне паникьосана, което да направи нещата по-лесни за тях. Е, помисли си Мариса, щяха да останат изненадани.

Очите й се върнаха отново към цветята и тя реши, че ще е добре да използва същата стратегия, която бяха използвали те. Разсъждавайки в тази посока, тя започна да чертае план, който можеше да й даде отговорите, чрез които да стигне до решението на цялата тази история.

Разгърна списъка с участниците в Лекарски съюз за действие, за да се увери, че секретарят им е в Ню Йорк. Казваше се Джак Краузе и живееше на Източна Осемдесет и четвърта улица, номер 426. Тя реши да го посети без предупреждение. Може би лекарите изобщо не знаеха какво става. Беше трудно да се помисли, че група лекари ще искат да разпространяват епидемия. Във всеки случай появата й на прага му щеше да създаде много по-голяма паника, отколкото който и да е букет.

Междувременно реши да предприеме няколко стъпки, за да направи пътуването си безопасно. Отиде до телефона, позвъни на хотелския мениджър и с раздразнен глас се оплака, че на регистратурата са дали номера на стаята й на гаджето й, с което са се разделили, и че той сега я безпокои.

— Това е невъзможно — каза мениджърът. — Ние не даваме номерата на стаите.

— Не искам да споря с вас — сопна се Мариса. — Въпросът е, че това се случи. Причината да спра да се срещам с него беше сприхавия му нрав.

— Какво искате да направим? — попита мъжът, явно доловил, че тя има нещо наум.

— Мисля, че бихте могли да ме преместите в друга стая.

— Лично аз ще проверя какво може да се направи.

— И още нещо — продължи тя. — Гаджето ми е рус, атлетичен, с изсечени черти. Може би е добре да предупредите подчинените си.

— Определено — каза мениджърът.

Алфонс Хиктман дръпна още веднъж от цигарата и я хвърли през гранитната стена, която отделяше Сентръл Парк от тротоара. Поглеждайки към таксито с изключени светлини, Ал видя чертите на Джордж. Беше се смъкнал на седалката, отпуснат както винаги. Чакането изглежда никога не безпокоеше този човек. Ал погледна през улицата към входа на „Есекс хаус“ с надеждата, че Джейк вече се е разположил във фоайето, така че Мариса да не може да мине незабелязано през задния вход.

Ал беше сигурен, че изпратените цветя ще я накарат направо да излети от хотела. Сега бе озадачен. Тази жена беше или супер умна, или супер глупава.

Той отиде до таксито и като подпря длани върху металния покрив, внезапно избарабани една бърза серия, сякаш свиреше на тимпан. Джордж мигновено изхвръкна от другата страна на колата.

Ал се ухили.

— Малко сме напрегнати, а, Джордж? — Ленивото търпение на Джордж го изнервяше и увеличаваше още повече чувството му за безсилие.

— Исусе! — възкликна стреснатият Джордж и възмутено завъртя очи. — Ти си психясал, човече!

Двамата мъже се вмъкнаха обратно в таксито.

— Колко е часът? — попита Ал и си взе нова цигара. — Беше изпушил повече от половината пакет този следобед.

— Седем и половина.

Ал изхвърли използваната кибритена клечка през прозореца. Нещата не вървяха добре. Тъй като медицинският пистолет не бе открит в стаята на жената, заповедите бяха да я проследят, докато тя го донесе, но вече ясно се виждаше, че д-р Блументал не възнамерява да им направи тази услуга, поне не веднага.

В този момент група подпийнали мъже излязоха от хотела като шумно подвикваха и се шегуваха един с друг. Бяха пристигнали очевидно за някаква конференция, носеха тъмни костюми, на които се виждаха табелки с имената им, и слънчеви козирки с надпис „Санио“.

Портиерът направи знак на няколко лимузини, чакащи на улицата. Една по една те се придвижиха до вратата да качат своите пътници.

Ал плесна Джордж по рамото, сочейки като обезумял към най-голямата група, която преминаваше през въртящата се врата. Сред тях двама мъже подкрепяха жена със същата козирка, която изглеждаше прекалено пияна, за да върви.

— Тя ли е, според теб? — попита той.

Джордж присви очи и преди да е отговорил, въпросната жена се скри в една от лимузините. Той се обърна към Ал.

— Не мисля. Косата й беше различна. Но не мога да съм сигурен.

— По дяволите! Аз също. — След миг колебание той изскочи от таксито. — Ако излезе, проследи я. — Ал пресече улицата, за да хване друго такси.

През задното стъкло на лимузината Мариса гледаше входа на хотела. С периферното си зрение видя някой да слиза от паркирано такси и да тича през улицата. Точно когато лимузината й мина пред един автобус, блокирайки гледката й, тя видя мъжа да се качва в друго такси, стар модел чекър.