Робин Кук - Заговор

— Тук има много таксита — посочи с ръка той. — Защо не хванете друго?

— Ще ви платя пет долара отгоре — подчерта тя, — и ви обещавам, че няма да се бавя. — След което му отправи най-широката усмивка, на която бе способна в момента.

Мъжът сви рамене. Петте долара и усмивката изглежда стопиха възраженията му. Той приближи колата към сградата. Портиерът отвори вратата и Мариса излезе.

Беше изключително нервна, очаквайки всеки миг най-лошото. Видя как шофьорът се отдалечи на десетина метра от входа и влезе.

Както предполагаше, богато украсеното фоайе бе пълно с хора. Без да се колебае, тя се отправи към витрината с бижута и се престори на погълната от моделите. Сканирайки отражението в стъклото, тя огледа района за евентуален преследвач. Изглежда никой не я следеше.

Отново пресече фоайето, приближи се към будката на портиера и зачака. Сърцето й туптеше бясно.

— Бихте ли представили документите си? — помоли мъжът, когато тя поиска пратката.

Смутена за миг, Мариса каза, че не ги носи със себе си.

— Тогава ключът на стаята ви ще е достатъчен — опита се да помогне служителят.

— Но аз още не съм се регистрирала.

Той се усмихна.

— Защо тогава не се регистрирате, а после да си получите пратката? Надявам се, че разбирате. Все пак носим отговорност.

— Разбира се. — Увереността й вече я напускаше. Явно не беше обмислила нещата достатъчно внимателно, както би трябвало. Оценявайки малкия шанс, тя тръгна към рецепцията.

Нещата отново се усложниха, когато каза, че не иска да използва кредитна карта. Чиновникът я накара да отиде при касиера и да остави солиден депозит, преди да е получила ключовете за стаята. Най-сетне, въоръжена с ключ, тя получи пратката си.

Излезе бързо, но на входа се поколеба, присвила очи на силната обедна светлина. Таксито й продължаваше да я чака там, където го бе оставила. Портиерът я попита дали иска транспорт, но тя се усмихна и поклати глава отрицателно.

Огледа Петдесет и девета улица в двете посоки. Трафикът се беше увеличил. По тротоара бързаха стотици хора, сякаш закъсняваха за важна среща. Ярко слънце и целеустремена суетня. Мариса въздъхна, мина бързешком по няколкото стъпала надолу и изтича към нейното такси.

Стигайки до него, хвана дръжката на задната врата и хвърли още един кос поглед към входа на „Плаза“. Никой не я следваше. Страховете й за Тад бяха неоснователни.

Тъкмо се канеше да се пъхне на седалката, когато видя насоченото към себе си дуло на пистолет в ръката на русокос мъж, почти лежащ на задната седалка. Мъжът заговори, но тя не му даде време. Завъртя се и затръшна вратата. Пистолетът изпука със странен съсък. Беше някакво усъвършенствано пневматично оръжие. Стъклото на таксито потрепери, но тя не се обърна да види. Отдалечи се и хукна, така, както никога преди в живота си. С ъгълчето на окото си забеляза, че шофьорът на таксито изскочи и се затича в противоположна на нейната посока. Следващия път, когато погледна през рамото си, видя русият да се отправя към нея, като си пробиваше път през тълпата.

Тротоарът беше пълен с хора, куфари, колички за багаж, детски колички и кучета. Русият бе прибрал в джоба пистолета си, но Мариса вече не бе сигурна, че тълпата й осигурява такава защита, на каквато се надяваше. Дали някой беше забелязал мекото изсъскване на пневматичния пистолет? Ако паднеше на земята, нападателят й щеше да избяга, още преди някой да е осъзнал, че е била простреляна.

Хората се развикаха, когато тя ги изблъска, но това не я спря. Объркването, което причини, забави русия, но не много. Вече я настигаше.

Тя изтича към източната алея на „Плаза“, като избягваше такситата и лимузините, и стигна до малкия парк с централен фонтан. Изобщо не беше наясно накъде да тръгне и я обхвана паника. Точно в този момент забеляза оседлания полицейски кон. Беше вързан хлабаво към телената ограда, която ограждаше малкия участък трева в парка. Мариса се втурна към коня и се огледа отчаяно за полицая. Знаеше, че трябва да е тук някъде, но разполагаше със съвсем малко време. Чу стъпките на русия мъж след себе си по тротоара и се поколеба. Беше стигнал до алеята, разделяща парка от сградата на хотела.

Мариса се приближи към коня, взе поводите и се наведе бързо под него, когато животното нервно тръсна главата си. Тя се обърна и видя, че мъжът е вече на улицата, заобикаляше една лимузина.

Очите й обходиха трескаво малкия парк. Имаше много хора, много от тях гледаха в нейна посока, но не се виждаше никакъв полицай. Тя се престраши, изправи се и затича през парка. Нямаше начин да се скрие. Преследвачът й бе прекалено близко.