Робин Кук - Заговор

Когато самолетът кацна на летище „Ла Гуардия“, Мариса реши, че ако избухването на зараза в Ню Йорк потвърди теорията й за произхода на епидемията от Ебола, тя директно трябва да отиде при адвоката, намерен от Ралф и да съобщи на него и полицията за какво става дума. Не й се искаше повече да се прави на героиня. Не и срещу група мъже, които не даваха пет пари, че подлагат на смъртен риск цялото население.

Самолетът спря, всички разкопчаха предпазните си колани и Мариса стана и издърпа куфара си от отделението за багажа над главата си. Дани упорито настояваше да й помогне, но когато се разделиха и си пожелаха „довиждане“, тя се зарече за в бъдеще да е по-внимателна. Повече нямаше да разговоря с непознати и нямаше да казва истинското си име. В крайна сметка реши да не се регистрира в „Плаза“ под името Керъл Брадфорд. Вместо това щеше да пренощува в близкия „Есекс хаус“, използвайки името на своя съученичка от гимназията — Лиса Кендрик.

Джордж Валхала стоеше пред гишето на фирмата за коли под наем „Авис“ и небрежно оглеждаше тълпата в залата с лентите за получаване на багаж. Работодателите му го наричаха с прякора „Краставата жаба“ не заради външния му вид, а по-скоро заради необикновеното му търпение, което му даваше възможност да стои тихо часове наред на едно място като жаба, дебнеща насекомо.

Но работата му в момента не бе свързана с използването на специалния му талант. Беше на летището съвсем отскоро и разполагаше с информацията, че момичето ще пристигне с полета в пет или в шест часа от Чикаго. Първият току-що бе кацнал и няколко пътници се въртяха около лентите за багаж.

Единственият незначителен проблем, който Джордж бе предвидил, че ще възникне, бе, че описанието, което му бяха дали, е прекалено неясно: привлекателна, ниска, трийсетгодишна жена с кестенява коса. Обикновено работеше със снимка, но в този случай не разполагаше с време да си я набави.

В този момент я видя. Тя трябваше да е. Беше почти с трийсетина сантиметра по-ниска от всички останали в армията от хора със служебни куфарчета в ръце, струпани около лентата. След това забеляза, че тя заобиколи лентата — както изглежда, бе държала багажа си в салона на самолета.

Отблъсквайки се от гишето за коли под наем, Джордж се насочи към Мариса, за да я огледа добре. Последва я навън, където тя се нареди на опашката за таксита. Определено бе привлекателна, както я бяха описали, и пак както я бяха описали — ниска. Той се запита как, по дяволите, е успяла да надвие Пол в Чикаго. През ума му мина предположението, че е специалистка по някакво бойно изкуство. Във всеки случай изпита уважение към способностите й. Знаеше, че Ал също изпитва уважение към нея, иначе Ал не би се забъркал в цялата тази каша.

След като я огледа добре, Джордж прекоси улицата пред терминала и се качи в едно такси, което го чакаше на стоянката отсреща.

Шофьорът се извърна и го попита:

— Видя ли я? — Беше мършав тип с птичи черти, абсолютен контраст на пълния, крушообразен Джордж.

— Джейк, да ти приличам на идиот? Пали колата. Тя е на опашката за таксита.

Джейк изпълни нареждането. Двамата с Джордж работеха за Ал от четири години и добре се разбираха, с изключение на моментите, когато Джордж започваше да раздава заповеди. Но това не беше чак толкова често.

— Ето я там. — Джордж посочи Мариса, която се качваше в едно такси. — Дай напред, после пропусни колата й да мине пред нас.

— Хей, този, който шофира, съм аз — каза Джейк. — Ти гледаш, аз шофирам. — Въпреки това обаче натисна газта и бавно мина напред.

Джордж гледаше през задното стъкло и забелязвайки, че има вдлъбнатина на покрива, каза:

— Ще е лесно да се проследи.

Таксито мина от дясната им страна и Джейк подкара зад него. Позволи на една кола да се вмъкне между тях, преди да влязат в магистралата за Лонг Айланд.

Нямаше проблем да държат таксито под око, макар че шофьорът пое по моста Куинсбъроу, препълнен от трафик в пиковия час. След четирийсет минути видяха Мариса да слиза пред „Есекс хаус“. Джейк се качи на тротоара на петнайсетина метра срещу хотела.

— Е, сега знаем къде е отседнала — ухили се той.

— Само за да съм сигурен, ще вляза вътре да видя, че се регистрира — промърмори Джордж. — Връщам се веднага.

23 май

Мариса не спа добре. След инцидента в „Палмър хаус“ повече никога нямаше да се чувства спокойно в хотел. Всеки шум в коридора я караше да се плаши и да мисли, че някой ще разбие вратата и ще нахълта. А имаше доста шумове — от хора, които се прибираха късно и поръчваха румсървис.