Робин Кук - Заговор

Мариса се претърколи, ритайки бясно. Нещо падна от ръката на нападателя й и се удари в пода с метален звук. Оръжие , помисли си тя ужасено.

Онзи се наведе да вземе пистолета и в това време тя се плъзна под близкото до вратата легло. Той зашари по пода. Едрата му ръка я търсеше. Когато не я хвана, коленичи и надникна отдолу. Хвана я за глезена и я издърпа към себе си.

За втори път този ден Мариса изпищя. Ритна силно с крака и се освободи от хватката на мъжа, след което пак се мушна под леглото.

Уморен от борбата, онзи пусна пистолета си на леглото и я последва. Но тя се изтърколи от другата страна. Изправи се на крака и хукна към вратата. Тъкмо я дръпна да я отвори, когато една силна ръка я хвана за косата. Завъртя я и я блъсна към бюрото с такава сила, че огледалото падна с трясък.

Мъжът огледа коридора бързо и затвори вратата. Мариса се втурна към банята, грабвайки пътьом онова, което мислеше, че е пистолет, пуснато върху далечния край на леглото. Почти бе успяла да заключи вратата на банята, преди нападателят й да стигне до нея.

Подпря гръб в умивалника и се опита да не допусне той да влезе навътре. Но малко по малко силата му надделяваше. Вратата изскърца и се открехна, позволявайки му да провре скованата си ръка покрай касата.

Тя забеляза телефона на стената, но не би могла да стигне до него, без да отмести крак от вратата. Погледна оръжието в ръката си, питайки се дали ще уплаши преследвача, ако стреля в стената. В този миг осъзна, че държи въздушен пистолет за ваксинация, от онези, използвани за масово ваксиниране в педиатричната клиника, в която бе работила преди.

Вратата се отвори достатъчно, за да позволи на мъжа по-свободно да движи ръката си. Той заопипва на сляпо, докато достигна до глезените й. Мариса се възползва от шанса и притисна медицинския пистолет към ръката му, като го изпразни. Онзи изкрещя; дръпна ръката си и вратата се затвори с трясък.

Чу го, че прекоси стаята, отвори вратата към коридора и излетя навън. Мариса се върна в спалнята и въздъхна с облекчение, сепната в следващия миг от силна миризма на фенолов дезинфектант. Обърна ваксинатора към себе си с трепереща ръка и огледа върха му. Интуицията й подсказваше, че вътре е имало Ебола вирус; предположи, че дезинфектантът, който се усещаше, е начин да се предотврати заразяването на оператора. Вече бе наистина ужасена. Не само от това, че вероятно е убила мъжа, а и че може да е предизвикала нова епидемия. Насилвайки се да запази хладнокръвие, тя внимателно сложи медицинския пистолет в найлонов плик, който взе от кошчето за книжни отпадъци, после го уви във втори плик и го завърза. Поколеба се за миг, като се питаше дали да звънне в полицията. След това реши, че полицаите няма какво да направят. Мъжът в момента бе далеч оттук, а ако медицинският пистолет съдържаше вируса Ебола, нямаше начин да го открият безшумно, ако той не искаше да бъде открит.

Мариса надникна в коридора. Беше празен. Тя закачи на вратата табелка с надпис „Моля, не безпокойте!“, след това пренесе принадлежностите си, включително найлоновия плик с медицинския пистолет, до помещението на чистачите. Никой не се виждаше. Откри бутилка „Лизол“ и дезинфекцира външната страна на найлоновия плик. След това се изми и дезинфекцира ръцете си. Не можеше да мисли за нищо друго, освен за правилната профилактика.

Във фоайето, където имаше достатъчно хора, за да се чувства защитена, телефонира на епидемиолога на щата Илинойс. Без да се представя, обясни, че стая 2410 в хотел „Палмър хаус“ може да е заразена с вируса Ебола. Преди мъжът да е успял да зададе и един въпрос, тя затвори слушалката.

След това се обади на Тад. Цялата тази повишена активност й позволяваше да не мисли какво се е случило. Първоначалната студенина на Тад се стопи, когато осъзна, че тя е на ръба на истерията.

— Какво става, по дяволите? — попита той. — Мариса, добре ли си?

— Искам да те помоля за две неща. След неприятностите, които ти причиних, се зарекох да не ти досаждам повече. Но нямам избор. Първо, трябва ми ампула конвалесцентен серум от заразата в Ел Ей. Можеш ли да го изпратиш по нощен куриер до Керъл Брадфорд в хотел „Плаза“ в Ню Йорк?

— Коя, по дяволите, е Керъл Брадфорд?

— Моля те, не задавай повече въпроси — каза Мариса, като се опитваше да се сдържи и да не избухне в сълзи. — Колкото по-малко знаеш, по-добре. — Керъл Брадфорд беше една от съквартирантките на Мариса от колежа; това бе и името, което тя бе използвала за полета от Атланта до Чикаго. — Следващата услуга е свързана с пратка, която ти изпращам по куриер. Моля те, не я отваряй. Вкарай я в секретната лаборатория и я скрий. — Тя направи пауза.