Робин Кук - Заговор

— Съжалявам, когато ме помоли не знаех, че е толкова спешно.

— Стана спешно — въздъхна тя. — Но няколко дена няма да съм в града. Така че ако го направиш утре, ще съм ти много задължена.

— Но какво става? — попита той. — Във вестниците не пишат подробности.

— Както ти казах предишната вечер, не искам да те замесвам.

— Нямам нищо против — настоя той. — Защо не се отбиеш тук? Можем да поговорим и сутринта ще ти намеря адвокат.

— Чувал ли си за организация с името Лекарски съюз за действие? — попита го Мариса, без да обръща внимание на поканата му.

— Не — отвърна той. — Мариса, моля те, ела. Мисля, че е по-добре да посрещнеш проблема, какъвто и да е той. Бягството не се отразява добре на имиджа ти.

Тя чу, че извикват за нейния полет.

— Отивам в АМА, за да разбера що за организация е тази. Ще ти звънна утре. Трябва да тичам. — Тя затвори, взе куфара си и се качи на самолета.

22 май

Когато пристигна в Чикаго, реши да си намери хубав хотел и се зарадва, когато откри, че в „Палмър“ има свободна стая. Рискува, като използва кредитната си карта, и се изкачи нагоре по стъпалата.

На следващата сутрин си поръча пресен плод и кафе в стаята си. Докато чакаше, включи „Тудей шоу“ и отиде да си вземе душ. Сушеше косата си, когато чу говорителя да произнася думата „Ебола“. Влетя в стаята, очаквайки да кажат нещо ново за ситуацията във Филаделфия. Вместо това обаче говорителят съобщи за нова епидемия. Този път в клиника Розенберг на Пето авеню в Ню Йорк сити. Диагнозата бе поставена този път на лекар на име Гириш Мехта. Това бе достигнало до пресата и градът бе обхванат от паника.

Мариса потрепери. Заразата във Филаделфия още не бе овладяна, а ето че избухваше и на друго място. Тя си сложи грим, оправи косата си и хапна набързо закуската. Взе адреса на АМА и започна да търси Ръш стрийт.

Ако някой й беше казал само преди година, че ще дойде тук, нямаше да му повярва. Но ето че сега бе тук и влизаше през главния вход.

Жената на информацията я насочи към отдел „Връзки с обществеността“. Директорът, Джеймс Франк, влезе в стаята точно когато Мариса обясняваше от какво има нужда на една от секретарките. Той я покани в офиса си.

Господин Франк напомняше на гимназиален директор. Беше на неопределена възраст, леко пълен и започнал да оплешивява, но лицето му бе живо и изразяваше доброжелателство и искреност. Очите му бяха блестящи и той се смееше много. Мариса веднага го хареса.

— Лекарски съюз за действие — повтори той, когато тя попита за организацията. — Никога не съм чувал за такова нещо. Как попаднахте на това име?

— Беше в списъка на спонсорите на един конгресмен — отвърна тя.

— Интересно — промърмори господин Франк. — А можех да се закълна, че съм чувал за всички действащи политически комитети. Чакайте да видим какво ще каже компютърът ми.

Той натрака името на клавиатурата. Мина малко време и екранът оживя.

— Виж ти! Абсолютно сте права! Ето го тук! — Той посочи към монитора. — Лекарски съюз за действие. Става въпрос за регистриран, самостоятелно обособен фонд.

— Какво значи това? — вдигна вежди Мариса.

— По-малко, отколкото изглежда. Означава просто, че вашият Лекарски съюз за действие е юридическо съдружие, защото има законно учреден комитет за разпределяне на фондове, като подпомагане на политически кампании, например. Я да видим кого са подпомогнали.

— Мога да ви кажа един от кандидатите — обади се Мариса. — Калвин Маркхам.

Господин Франк кимна.

— Да-а, ето го името Маркхам, заедно с други членове на консерваторите. Поне знаем политическите им пристрастия.

— Дясното крило.

— По всяка вероятност крайнодясното — кимна господин Франк. — Предполагам, че се опитват да елиминират „проблемно свързаните групи“ — да ограничат чуждите аспиранти по медицина, да спрат отпускането на субсидии за предплатено медицинско обслужване и други подобни. Нали ще ми разрешите да се обадя на един човек, за когото знам, че е в Комисията за федерални избори?

След размяната на няколко нищо незначещи реплики, той попита приятеля си за Лекарския съюз за действие. После, докато слушаше, кимна няколко пъти, въздъхна и затвори телефона.

— Оказа се, че не знае кой знае колко за прословутия Лекарски съюз за действие, но погледна и видя съдебната им регистрация, от което става ясно, че е в Делауеър.

— Защо Делауеър? — запита Мариса.

— Регистрирането там е по-евтино.

— Може ли да научим нещо повече за организацията?