Робин Кук - Заговор

Джаксън тръгна с решителни крачки към сградата. Беше впечатляваща постройка и той, може би по-добре от всеки друг, знаеше колко много пари струва всичко това. Лекарският съюз за действие бе построил на д-р Арнолд Хеберлинг личен паметник, и за какво? За куп неприятности, защото Хеберлинг беше смахнат.

Чу се изщракване, вратата се отвори и Джаксън влезе.

— В конферентната зала съм — извика Хеберлинг.

Джаксън знаеше кое помещение има предвид Хеберлинг и то съвсем не можеше да се нарече конферентна зала. Той спря пред вратата, обхващайки с поглед високите тавани, стъклената стена и оскъдната мебелировка. Два дивана, обърнати един срещу друг, върху китайски килим. Нямаше никакви други мебели. Хеберлинг седеше на единия от диваните.

— Надявам се, че е важно — произнесе Джаксън, поемайки инициативата.

Двамата мъже седяха един срещу друг. Физически не можеха да бъдат по-различни. Хеберлинг беше набит, с подпухнало лице и едри, груби черти. Джаксън — висок, слаб, с почти аскетично лице. Дрехите им увеличаваха контраста помежду им: Хеберлинг в гащеризон; Джаксън — в банкерски раиран костюм.

— Госпожица Блументал беше тук в двора — каза Хеберлинг, посочвайки зад рамото си за по-голям ефект. — Очевидно не е видяла нищо, но фактът, че е дошла, означава, че знае нещо. Трябва да бъде отстранена.

— Имал си възможност — сопна се Джаксън. — Два пъти! И всеки път ти и главорезите ти обърквате нещата. Първо в къщата й, после онази нощ в Епидемиологичния Център.

— Е, ще опитаме отново. Но ти си този, който попречи.

— Дяволски си прав. Разбрах, че си възнамерявал да я заразиш с Ебола.

— Защо не? — вдигна рамене Хеберлинг. — Била е изложена на риск. Няма да има въпроси.

— Не искам епидемия от Ебола в Атланта! — извика Джаксън. — Това нещо ме ужасява. Имам семейство. Остави Блументал на нас. Ние ще се погрижим за нея.

— О, разбира се — подигра му се Хеберлинг. — Същото каза и когато я отстрани от „Специални патогени“. И какво? Още е заплаха за целия проект, а аз имам намерение да видя, че тя е елиминирана.

— Не си ти човекът, който решава — произнесе Джаксън заплашително. — И щом ще се обвиняваме, нека кажа, че никой от нас нямаше да е в тази каша, ако ти не се беше тропосал към първоначалния план да се използва грипен вирус. Всички изпаднахме в паника като научихме, че на своя глава си решил да използваш Ебола!

— О, пак ли започваш! — В гласа на Хеберлинг се долавяше отвращение. — Много беше доволен даже, когато чу, че клиника „Рихтер“ се затваря. Ако Лекарският съюз за действие искаше да подкопае нарастващото доверие на обществото в клиниките за предплатено здравеопазване, не би могъл да го направи по-добре. Единствената разлика от първоначалния план беше, че започнах да провеждам полево изследване, което ще ми спести години лабораторно време.

Джаксън изучаваше лицето му. Беше стигнал до извода, че този човек е психопат и това го отвращаваше. За съжаление, отрезвяването бе малко закъсняло. След стартирането на проекта вече не беше толкова лесно той да бъде спрян. А като си помислеше, че всичко бе прозвучало толкова просто, когато изпълнителният комитет на Лекарския съюз за действие го бе предложил в началото.

Джаксън си пое дълбоко дъх, знаейки, че трябва да се контролира въпреки гнева си.

— Казах ти сто пъти, че Лекарският съюз за действие не е доволен, а напротив — ужасен от загубата на толкова животи. Никога не сме целели подобно нещо, и ти го знаеш, д-р Хеберлинг!

— Глупости! — извика Хеберлинг. — Знаеш ли колко хора щяха да умрат от грип, като се имат предвид щамовете, които трябваше да използваме? Колко щеше да разрешиш да умрат? Сто? Двеста? И какво ще кажеш за смъртните случаи, причинени от вас, богатите практикуващи лекари, когато извършвате ненужни операции или позволявате на некомпетентни лекари да запазят болничните си привилегии?

— Не насърчаваме нито ненужните операции, нито некомпетентността! — озъби се Джаксън.

— Но и не правите нищо, за да ги спрете! — парира Хеберлинг. — Не вярвам ни най-малко на глупостите, с които ти и Лекарският съюз за действие ме залъгвате — че сте обезпокоени от негативната насока, която е поела американската медицина и за отклонението й от традиционните ценности. Я стига, моля те! Всичко е само опит да узаконите собствените си икономически интереси. Изведнъж се оказва, че има прекалено много лекари, а недостатъчно пациенти. Единствената причина, поради която се кооперирах с вас, е защото ми построихте тази лаборатория. — Хеберлинг направи широк жест с ръка. — Искахте да очерните образа на предплатеното медицинско обслужване и аз ви го осигурих. Единствената разлика е, че го направих по мои лични причини.