Робин Кук - Заговор

— Съжалявам, докторе. Вземете последния асансьор. Той е единственият, който стига до шестия.

След малко тя излезе от кабинката и към нея се приближи сестра, и без да я пита откъде е и защо е дошла, я помоли незабавно да облече предпазно облекло. Не може да се каже, че това я подразни, слагането на маска я накара да се почувства далеч по-сигурна. Пък и това й осигуряваше известна анонимност.

— Извинете, има ли тук лекари от Националния Епидемиологичен Център? — попита тя, сепната от вида на двете жени, които бъбреха зад сестринския пункт.

— Съжалявам. Не ви чухме да идвате — обади се едната.

— Лекарите от Центъра си тръгнаха преди час — обясни другата. — Май ги чух да казват, че слизат долу в административния офис. Може да опитате да ги откриете там.

— Няма значение — отвърна Мариса. — Къде са тримата пациенти?

— Вече са седем — каза първата жена и попита Мариса коя е.

— От Националния Епидемиологичен Център съм — отвърна тя, съзнателно пропускайки да каже името си. — А вие?

— За съжаление, ние сме сестрите, които обикновено движат това отделение. Обикновено изолираме пациенти с понижена резистентност към заболявания, а не случаи със смъртоносно заразни болести. Радваме се, че дойдохте.

— Малко плашещо е в началото — изказа съчувствието си Мариса, когато самоуверено влезе в сестринския пункт. — Но ако това ще ви успокои в някаква степен, занимавах се с трите предишни епидемии и нямаше никакви проблеми. — Тя не призна собствените си страхове. — Картоните тук ли са, или в стаите?

— Тук са. — По-възрастната посочи рафта в ъгъла.

— Как са пациентите?

— Ужасно. Знам, че не звучи много професионално, но никога не съм виждала по-болни хора. Без значение какво опитваме, те продължават да се влошават.

— Знае ли някоя от вас кой е първият приет пациент?

По-възрастната сестра се приближи до мястото, където седеше Мариса, и извади картоните шумно, след което измъкна един и й го подаде.

— Д-р Алекси беше първият. Изненадана съм, че е изкарал деня.

Мариса отвори картона. Откри познатите симптоми, но не се споменаваше задгранично пътуване, опити с животни или контакти с никой от предишните три епидемии. Затова пък научи, че Алекси е завеждащият отделението по офталмология! Беше смаяна; в края на краищата, прав ли беше Дубчек?

Като не знаеше колко може да си позволи да остане в отделението, Мариса предложи да отиде да види пациента веднага. Облечена с допълнителен предпазен костюм, включително и качулка за еднократна употреба, тя влезе в стаята.

— В съзнание ли е д-р Алекси? — обърна се тя към дежурната сестра, която се казваше Мари.

Мъжът лежеше тихо по гръб, с отворена уста и очи, забити в тавана. Кожата му бе придобила онзи сивкавожълт тен, който Мариса вече свързваше с приближаваща смърт.

— Понякога идва в съзнание, понякога… Както си говори, в следващата минута вече е неконтактен. Кръвното му налягане продължава да пада. Казаха ми, че не бил „в час“.

Мариса преглътна нервно. Винаги се чувстваше неловко, когато трябваше да дава нареждане пациентът да не бъде съживяван.

— Д-р Алекси — извика тя и леко го докосна по ръката.

Той бавно обърна главата си към нея и тя забеляза голям кръвоизлив под дясното му око.

— Чувате ли ме, д-р Алекси?

Мъжът кимна.

— Ходили ли сте напоследък в Африка?

Той поклати глава, „не“.

— Участвахте ли на медицинската конференция по офталмология в Сан Диего?

Мъжът успя да произнесе „да“.

Може би Дубчек наистина беше прав. Имаше прекалено много съвпадения: всяка първична жертва на епидемията се оказваше офталмолог, посетил конференцията в Сан Диего.

— Д-р Алекси — започна Мариса, подбирайки внимателно думите си. — Имате ли приятели в Ел Ей, Сейнт Луис или Финикс? Срещали ли сте ги напоследък?

Но преди да е завършила, той изпадна отново в безсъзнание.

— Така става непрекъснато — обясни сестрата и се приближи от другата страна на леглото да направи ново измерване на кръвното налягане.

Мариса се поколеба. Може би трябваше да почака още няколко минути и да се опита да поднови въпросите. Вниманието й се върна към кръвоизлива под окото на мъжа и тя попита сестрата дали знае как е получен.

— Съпругата му ми каза, че е бил ограбен. — След това добави: — Кръвното му е дори по-ниско. — Тя поклати глава невярващо, докато оставяше стетоскопа.

— Бил е ограбен, преди да се разболее? — Мариса искаше да е сигурна, че е разбрала правилно.