Робин Кук - Заговор

Имената бяха подредени по азбучен ред и макар да търсеше съсредоточено буквата „Д“, установи, че името на Дубчек липсва. Това беше откачена идея, каза си тя. Откъде Сирил щеше да има тези пари, че да повлияе върху могъщ конгресмен? Той може и да имаше някакво влияние върху Маркхам, но във всеки случай не и финансово. Мариса се засмя. А си мислеше, че Тад е наивен!

Все пак направи копия на всички дарители и реши да прегледа списъка, когато й остане свободно време. Откри, че един лекар с шест деца беше дарил най-голямата сума, разрешена за него самия и за всеки член на семейството му. Това се казваше истинска подкрепа. На края на индивидуалните дарители имаше списък на корпорациите, подкрепили Маркхам. Една от тях, наречена „Лекарски съюз за действие“, бе дарила повече пари от всички тексаски нефтени компании. Връщайки се към предишните избори, Мариса откри същата група. Явно това беше солидна организация и трябва да беше на равнището на Маркхам.

След като поблагодари на жената за помощта й, Мариса излезе навън и се качи в едно такси. Докато пълзяха в натоварения трафик, тя погледна отново списъка с индивидуалните имена. И без малко да изпусне листа. Името на д-р Ралф Хемпстън изскочи от средата на страницата! Беше съвпадение, със сигурност, но я накара да си помисли колко малък е светът; от друга страна, не беше изненадана. Едно от нещата, които винаги я безпокоеше по отношение на Ралф, бе неговият консерватизъм. И точно човек като него би могъл да подкрепя конгресмен като Маркхам.

Беше пет и половина, когато Мариса влезе в приятното фоайе на хотела си. Докато отминаваше малкия вестникарски щанд, в очите й се наби заглавието на уводната статия във „Вашингтон Поуст“: „Ебола удари отново!“.

Привлечена като желязо от магнит, тя грабна вестника и прочете подзаглавието: „Съвременен бич всява ужас в Града на мъжката любов“.

Докато ровеше в дъното на чантичката си за дребни, тя продължи да чете. Не спря и докато вървеше към асансьорите. Имаше три евентуални случая на Ебола в клиника Берсън в Абингтън, Пенсилвания, близо до Филаделфия. Статията описваше разпространяващата се паника в сателитното градче. Когато натисна бутона за нейния етаж, Мариса видя, че Дубчек е цитиран да казва, че вярва, че епидемията ще бъде овладяна бързо и че няма основания за тревога: Националният Епидемиологичен Център беше научил как да се справя с вируса от трите предишни избухвания на заразата.

Питър Карбо, един от филаделфийските лидери на Организацията за правата на хомосексуалистите, бе цитиран да казва, че се надява Джери Фолуел да е забелязал, че до този момент не е известно някой хомосексуалист да се е разболял от тази нова, и далеч по-опасна болест, която била тръгнала от Африка, така както и спинът.

Мариса влезе в стаята си и разгърна на вътрешните страници със снимков материал. Гледката на полицейска барикада на входа на болница Берсън й напомни за Финикс. Тя дочете статията и остави вестника на бюрото, оглеждайки се в огледалото. Макар да беше в отпуска и официално вън от екипа, знаеше, че трябва да получи подробностите от първа ръка. Ангажиментът й към проблемите с Ебола вируса не й оставяше голям избор. Тя намери благовидна причина за решението си да отиде, казвайки си, че Филаделфия практически е на една ръка разстояние от Вашингтон; можеше дори да пътува с влак. Като се върна в стаята, тя започна бързо да си събира багажа.

Тя излезе от филаделфийската гара и хвана едно такси до Абингтън, което излезе далеч по-скъпо, отколкото беше очаквала. За щастие, на дъното на чантата си имаше някакви пътнически чекове и шофьорът се съгласи да ги приеме. Пред болница Берсън се сблъска с полицейската барикада, показана във вестника. Преди да се опита да влезе, попита един репортер дали мястото е поставено под карантина.

— Не — отвърна мъжът; оказа се, че се е опитал да интервюира един лекар, с когото току-що се беше разминал. Полицията беше тук, в случай че бъде наредена карантина.

Мариса показа картата си на служител от Центъра на един от гардовете и той я пусна без да разпитва.

Болницата беше красива нова постройка, твърде подобна на местата, ударени от Ебола в Ел Ей и Финикс. Докато крачеше към гишето за информация, се запита защо вирусът удря винаги тези елегантни нови сгради, вместо мръсните градски болници в Ню Йорк и Бостън.

Във фоайето се въртяха много хора, но съвсем не беше хаосът, който бе видяла във Финикс. Хората изглеждаха разтревожени, но не и ужасени. Служителят на информацията каза на Мариса, че болните са в изолационното отделение на шестия етаж и тя тръгна към асансьорите.