Робин Кук - Заговор

— От Центъра, значи — повтори той. — По служба ли сте тук?

— Не — призна тя. — Интересува ме връзката на конгресмена с Центъра. Дали има специален интерес към нашата организация?

— Не съм сигурен, че „специален“ е правилната дума — произнесе Майкъл предпазливо. — Той е загрижен за всички сфери на здравеопазването. Всъщност, конгресмен Маркхам е предложил повече здравни законопроекти от всеки друг конгресмен. Напоследък подкрепи закони, ограничаващи имиграцията на чужди студенти по медицина, закон за задължителния арбитраж на присъдите за случаите на лекарска небрежност, закон, ограничаващ федералните субсидии за развитието на медицинските центрове за предплатено здравно обслужване… — Майкъл спря да си поеме дъх.

— Впечатляващо — кимна Мариса. — Явно наистина се интересува от американската медицина.

— Така е — съгласи се Майкъл. — Баща му е бил лекар по обща медицина, и то един от най-добрите.

— Но според вас — продължи тя, — той самият няма някакви специални проекти по отношение на Центъра.

— Не и доколкото на мен ми е известно.

— Предполагам, че не са много нещата, които се случват без ваше знание.

Майкъл се ухили.

— Е, благодаря ви за отделеното време. — Мариса се изправи. Интуитивно усещаше, че няма да научи нищо повече от Майкъл Абрамс.

Когато излезе на улицата, отново се почувства обезверена. Усещането, че прави нещо, за да подобри положението си, беше избледняло. Нямаше представа дали да остане във Вашингтон още три дни и да изчака връщането на конгресмена, или да се прибере в Атланта.

Закрачи безцелно към Капитолия. Беше си запазила вече стая в хотел в Джорджтаун, така че защо да не останеше? Можеше да посети някои музеи и картинни галерии. Но когато погледна впечатляващия бял купол на Конгреса на САЩ, се запита защо, по дяволите, мъж в положението на Маркхам ще се интересува от нея, та макар и да е приятел на Дубчек. Внезапно я осени една идея. Тя махна на едно такси, качи се бързо и каза:

— Федералната комисия по изборите; знаете къде е, нали?

Шофьорът, красив чернокож, се обърна към нея и се ухили:

— Лейди, ако в този град има място, което не знам, ще ви закарам до там безплатно.

Тя се облегна с усмивка назад и колата се отлепи от асфалта. Петнайсет минути по-късно спряха пред сива полумодерна сграда с офиси в съмнителен район в търговската част на Вашингтон. Униформеният служител вътре не я удостои с особено внимание, само й направи знак да се регистрира, преди да влезе. Тъй като не знаеше кой точно отдел търси, реши да отиде в офиса на първия етаж. Четири жени тракаха забързано по клавиатурите зад металните си бюра.

Когато Мариса се приближи, едната вдигна поглед и я попита дали може да й помогне.

— Може би — отвърна тя с усмивка. — Интересувам се от кампанията за финансиране на един конгресмен. Разбрах, че е част от официалния архив.

— Така е, да — съгласи се жената и се изправи. — Помощите или разходите ви интересуват?

— Помощите, предполагам — сви рамене Мариса.

Жената й хвърли озадачен поглед.

— Как се казва конгресменът?

— Маркхам. Калвин Маркхам.

Служителката се приближи към кръгла маса, отрупана с папки, намери тази, която търсеше, и я отвори на буква „М“, обяснявайки, че цифрите, следващи името на конгресмена, се отнасят до съответните касети с микрофилми. Тя отведе Мариса до огромен рафт, извади съответната, и я зареди в четящото устройство.

— От кои избори се интересувате по-точно? — попита тя.

— От последните, предполагам. — Мариса все още не бе сигурна какво търси — може би просто някакъв начин, който да свърже Маркхам с Дубчек или с Центъра.

Машината се включи, документите прелитаха по екрана толкова бързо, че напомняха безкрайно размазано петно. Служителката натисна един бутон и показа на Мариса как да регулира скоростта.

— Ако искате копие, струва пет цента. Слагате парите ето тук. — И тя посочи жлеб за монети. — В случай че имате някакви затруднения, само ме извикайте.

Мариса бе заинтригувана както от апаратурата, така и от достъпната информация. Прегледа имената и адресите на всички спонсори на големите изборни каси на Маркхам и забеляза, че той явно бе получил финансова помощ от национален мащаб, а не само от района си в Тексас. Не й се струваше типично, освен може би за говорителя на Белия дом или за председателя на Бюджетната комисия. Забеляза също така, че голям процент от дарителите бяха лекари, което имаше смисъл, като се вземеше предвид рекордния брой здравни закони на Маркхам.