Робин Кук - Заговор

В неделя вечерта Мариса се срещна с Ралф, както се бяха уговорили, макар той да бе предложил ако тя иска да го отложат за друг път. Дори й предложи да я заведе на Карибите за няколко дни. Беше наясно, че една кратка ваканция може да успокои страстите в Центъра. Когато Мариса настоя да се върне на работа, Ралф я попита защо не се съсредоточи над нещо друго, а не над Ебола, но тя поклати глава мълчаливо. Според него, Дубчек като цяло бил добър човек, който все още се възстановявал от загубата на съпругата си, която обожавал. И Мариса трябвало да му даде втори шанс. С това поне Мариса се съгласи.

Страхувайки се от пореден конфликт с Дубчек, но решена да се опита да поправи нещата, тя отиде в офиса си и намери друга бележка, която я чакаше на бюрото й. Предположи, че е от Дубчек, но когато взе плика, установи, че е от д-р Карбонара, действителният й шеф. С туптящо сърце отвори плика и прочете бележката, в която пишеше да се яви при него незабавно. Това не звучеше добре.

Офисът на д-р Карбонара се намираше на втория етаж и тя използва стълбите, за да стигне до там, като се питаше дали ще я уволнят. Офисът беше голям и удобен, със стена, доминирана от огромна карта на света с малки червени карфици, показващи в кои точки са изпратени в момента служители на Центъра. Д-р Карбонара беше внимателен човек, говореше меко, като подбираше думите си. Той направи знак на Мариса да седне, докато завърши телефонния си разговор. След малко затвори и й се усмихна топло. Усмивката му я накара да се поотпусне. Не се държеше сякаш се кани да прекрати назначението й. Изненада я, когато изказа съчувствие за преживения от нея стрес при нападението. Нямаше представа, че някой друг знае за това, освен Тад, Ралф и семейство Джъдсън.

— Искам да ви предложа отпуска — продължи д-р Карбонара. — След преживяното промяната на мястото може да ви се отрази добре.

— Оценявам загрижеността ви — каза Мариса. — Но ако трябва да ви кажа истината, предпочитам да работя. Това ще държи ума ми зает, освен това съм убедена, че заплахата от нова епидемия не е отминала.

Д-р Карбонара взе лулата си и мина през целия ритуал на запалването й. Когато най-сетне я запали, въздъхна и каза:

— За съжаление, съществуват някои трудности, тъй като от днес ви прехвърляме от отдел Вирусология в отдел Бактериология. Можете да запазите стария си офис. Всъщност той е по-близко до новата ви работа, отколкото до предишната. Сигурен съм, че ще намерите новата позиция точно толкова интересна, колкото предишната. — Той духна силно лулата си, изпращайки във въздуха облаци сив дим.

Мариса бе съсипана. За нея това прехвърляне беше равносилно на уволнение.

— Предполагам, че бих могъл да ви изредя куп лъжи — каза д-р Карбонара, — но истината е, че шефът на Центъра, д-р Морисън, лично ме помоли да ви преместя и да ви отдалеча от проблема с Ебола.

— Не вярвам — поклати глава Мариса. — Бил е д-р Дубчек!

— Не, не беше д-р Дубчек — натъртено произнесе Карбонара. После добави: — … въпреки че не беше против решението.

Тя се изсмя саркастично.

— Мариса, знам, че е имало неприятен личен сблъсък между теб и д-р Дубчек, но…

— Сексуален тормоз е по-подходящо — прекъсна го тя. — Този човек направи живота ми невъзможен, след като обидих егото му, устоявайки на опитите му за сближаване.

— Съжалявам да го чуя — прекъсна я д-р Карбонара хладно. — Може би ще е от полза за всички, ако ви бях казал цялата история. Виждате ли, на д-р Морисън наскоро му се обади конгресмен Калвин Маркхам, който е член на Бюджетната комисия към Министерството на здравеопазването. Както знаете, тази комисия определя годишното финансиране на Центъра. Конгресменът беше този, който настоя да ви извадим от екипа, който работи по епидемията с Ебола вируса, а не д-р Дубчек.

Мариса загуби дар слово. Мисълта, че конгресмен на Съединените щати е телефонирал на шефа на Центъра, за да я преместят в друг отдел, изглеждаше направо невероятна.

— Конгресмен Маркхам е използвал специално моето име? — попита Мариса, когато гласът й се върна.

— Да — потвърди д-р Карбонара. — Повярвайте ми, аз зададох същия въпрос.

— Но защо? — не проумяваше тя.

— Нямаше обяснение — каза д-р Карбонара. — И беше по-скоро заповед, отколкото молба. По политически причини, нямахме избор. Мисля, че разбирате.

Мариса поклати глава.

— Това е направо… не разбирам. Но то ме кара да променя мнението си за това предложение за отпуска. Мисля, че ми е необходимо време, след всичко това.