Робин Кук - Заговор

— Наистина разбирам, но щом като няма да ме заведеш в лабораторията, почерпи ме поне с едно питие.

— Разбира се. — Той стана с готовност. — Бира, бяло вино… Какво желаеш?

— Бирата ще ми дойде добре.

Тад изчезна в кухнята. Когато чу звука от отваряне на хладилника, Мариса стана и бързо отиде на пръсти до входната врата. Погледна към рафта и с облекчение видя, че двата служебни пропуска са там. Може би дори нямаше да забележи, че е взела единия, помисли си тя, докато го пъхаше в джоба на сакото си. Върна се на дивана, преди Тад да е донесъл бирите.

Той й подаде бутилка „Ролинг Рок“ и остави една за себе си. Донесе и опаковка картофен чипс, отвори го и го остави на масичката. За да го разсее, Мариса го попита за резултатите на изследването му, но бе ясно, че не дава пет пари за отговорите.

— Не харесваш ли „Ролинг Рок“? — попита Тад, забелязвайки, че едва е докоснала бирата.

— Хубава е. — Мариса се прозя. — Предполагам, че съм повече изморена, отколкото жадна. Май трябва да тръгвам.

— Ако искаш, можеш да останеш да спиш тук — предложи Тад.

Тя се изправи.

— Благодаря, но наистина трябва да се прибирам.

— Съжалявам за лабораторията. — Той се наведе и я целуна.

— Няма проблеми.

Миг след това тя излезе от вратата.

Той изчака да чуе затварянето на външната врата, преди да се върне в апартамента си. От една страна беше доволен, че е устоял на манипулациите й. От друга, беше му криво, че я е разочаровал.

От мястото, на което стоеше, той гледаше точно към рафта, където бе оставил пропуските и ключовете си. Още замислен за Мариса, внезапно осъзна, че единият от пропуските му го няма. Стана и внимателно разгледа всички дреболии, които бе извадил от джобовете си, след това претърси горните и долни рафтове. Резервният му пропуск липсваше.

— По дяволите! — изруга гласно той. Трябваше да очаква някакъв трик, след като се бе предала толкова лесно. Отвори вратата и излезе навън с надеждата да я настигне, но улицата беше празна. На влажната улица нямаше и полъх. Листата на дърветата висяха вяло и неподвижно.

Тад се върна в апартамента си и се опита да реши какво да прави. Провери колко е часът и се приближи до телефона. Харесваше Мариса, но тя бе отишла твърде далеч. Вдигна слушалката и започна да набира.

Пътувайки към Центъра, Мариса се надяваше, че Дубчек не е предупредил гардовете, че тя вече не работи във Вирусологията. Но когато вдигна пропуска си пред дежурния, той само се усмихна и подхвърли:

— Пак ли ще работите до късно?

Дотук добре; но за всеки случай тя първо отиде до собствения си кабинет, в случай че мъжът е решил да я последва. Запали лампите и седна на бюрото си, ослушвайки се за стъпки по коридора.

Имаше няколко писма върху бележника й: две реклами от фармацевтични компании, а третото — от Инженерната лаборатория в Саут Бенд. Мариса бързо разкъса плика. Един от продавачите й благодареше за проявения интерес към 3 ХЕПА филтрите и продължаваше с думите, че такова оборудване се изработва единствено по договорена поръчка на клиента. Ако тя се интересувала, можела да ангажира фирма, специализирана в конструиране на апаратура в областта на здравеопазването. Той завършваше с отговори на зададените от нея въпроси: Инженерната лаборатория бе създала само една система през миналата година и тя е била предназначена за Професионални лаборатории в Грейсън, Джорджия.

Мариса погледна към картата на Съединените щати, която предишният обитател на кабинета й бе оставил да виси на стената, и която тя не си бе дала труда да свали. Опита се да открие Грейсън. На картата го нямаше. Разрови се в чекмеджетата си за пътна карта на щата Джорджия. Най-накрая я намери в шкафа с папки. Грейсън бе малко градче на няколко часа източно от Атланта. За какво, по дяволите, им беше притрябвала 3 ХЕПА филтрираща система?

След като върна картата на мястото й в шкафа и сложи писмото в джоба си, тя надникна в коридора. Беше тих и асансьорът още стоеше на нейния етаж. Реши, че е време да започне изпълнението на задачата.

Използва стълбището, за да слезе на долния етаж, напусна главната постройка и се насочи към сградата на отдел „Вирусология“ по външния коридор. Изпита облекчение, че не светеше нито в един от офисите. Когато мина покрай вратата на Дубчек, се изплези. Беше детинско, но удовлетворяващо. Зави зад ъгъла и се озова пред херметическата врата. Неволно сдържа дъха си, когато пъхна пропуска на Тад и набра номера му за достъп: 43-23-39. Разнесе се силно механично изщракване, тежката врата се отвори и отвътре я лъхна мирисът на познатия фенолов дезинфектант.