Робин Кук - Заговор

Усети, че пулсът й се ускорява. Когато прекрачи прага, имаше неприятното чувство, че влиза в къща на ужасите. Мъждиво осветеното пещерообразно пространство на два етажа, изпълнено от многобройни тръби и сенките им, създаваше впечатление за гигантска паяжина.

Както бе видяла Тад да прави при предишните им посещения, тя отвори малкия шкаф до входа и завъртя шайбата, включвайки лампите, после активира компресорите и вентилационните съоръжения. Звукът на машини бе много по-силен, отколкото си спомняше, и изпращаше вибрации по целия под.

Сама във футуристичната лаборатория, тя сега бе дори по-застрашителна от преди. Събра цялата си смелост, знаейки, че нарушава правилата в момент, когато вече е в пробация. Непрекъснато се страхуваше, че някой може да я открие.

С потни длани хвана шайбата на херметическата врата към съблекалнята и се опита да я затвори. Шайбата не помръдна. Най-накрая, като напрегна всички сили, тя успя да я завърти. Уплътнението се разтвори със съсък и вратата се люшна навън. Тя влезе и чу как вратата се затваря зад нея със зловещ глух звук.

Ушите й заглъхнаха, когато облече няколкото ката предпазно облекло. Втората врата се отвори по-лесно, но с колкото повече проблеми се сблъскваше, толкова повече се притесняваше за реалния риск, който беше поела.

Без помощта на Тад трудно се справи с влизането в малкия пластмасов скафандър. Беше плувнала в пот, когато най-сетне дръпна ципа нагоре.

На таблото само изключи лампите за главната лаборатория; останалите бяха ненужни. Нямаше намерение да посещава зоната с животни. Като носеше въздушния маркуч към скафандъра си, тя мина през дезинфекционното помещение, след което прекрачи последната херметическа врата към главната част на лабораторията.

Първата й задача беше да свърже маркуча с подходящо позициониран колектор и да позволи на чистия въздух да изпълни скафандъра и маската й. Посрещна с облекчение съскащия звук. Без него тишината бе много по-потискаща. После огледа цялото високотехнологично оборудване и откри хладилника. Вече съжаляваше, че не е оставила всички лампи да светят. Сенките в далечния край на лабораторията създаваха зловещ фон за смъртоносните вируси и усилваха страховете й.

Като крачеше широко, за да приспособи напомпания и тромав изолационен скафандър, Мариса се насочи към хладилника, като се запита пак защо при цялото това модерно, последна дума на техниката оборудване, са използвали такъв обикновен домакински уред. Присъствието му в лабораторията с максимално ограничен достъп изглеждаше нелепо.

На няколко крачки от него тя спря, вперила очи в изолационната врата отляво. След като вирусът не се съхраняваше там, тогава тази врата за какво беше? Тя нервно протегна ръка и дръпна ключалката. Отвътре излезе облак пара и тя пристъпи. В първия момент имаше чувството, че е влязла в леден облак. След това тежката врата се залюля към въздушния маркуч на скафандъра й, потопявайки я в мрак.

Очите й свикнаха и тя забеляза нещо, което предположи, че е ключът за осветлението. Натисна го. Над главата й заблещукаха крушки и осветиха един термометър близо до ключа. Температурата беше минус петдесет и един градуса.

— Мили боже! — прошепна Мариса, като разбра кой е източникът на парата: когато стайният въздух срещнеше студения въздух, съдържащата се в него влага се превръщаше в лед.

Тя се завъртя, и обхваната от плътна мъгла, пристъпи навътре, размахвайки ръце във въздуха. Почти веднага един ужасяващ образ прикова вниманието й. Тя изкрещя и звукът отекна странно в скафандъра й. В първия момент си помисли, че вижда призрак. После осъзна нещо още по-страшно: че се взира срещу редица от замразени, голи тела, неясни заради кълбящата се мъгла. Отначало й се стори, че сами са застанали срещу нея, но после видя, че всъщност висяха като трупове за курс по анатомия — през ушните им канали минаваха специални устройства. Когато се приближи още, Мариса разпозна първото тяло. Помисли си, че ще припадне: беше лекарят индус, когото бе видяла във Финикс, лицето му бе замръзнало в агонизираща смъртна маска.

Имаше най-малко половин дузина тела. Не ги брои. Отдясно видя трупове на маймуни и плъхове, застинали в също такива гротескни пози. Макар да разбираше, че такова замразяване вероятно е необходимо за вирусологичното изследване на големи проби, тя бе напълно неподготвена за гледката. Нищо чудно, че Тад я бе отказал да влиза.

Тя излезе заднишком от стаята, изгаси лампите, затвори вратата и я заключи. Потрепери от отвращение и истински студ.