Робин Кук - Заговор

Вече завиваше по улицата на Ралф и мислеше как ще му разкаже за страховете си, когато се укори, че не е честно да го замесва. Беше се възползвала вече от приятелството на Тад и на следващия ден, когато той видеше името й в дневника, щеше да се чувства отвратително. Единствената й надежда беше, че двамата й нападатели няма да докладват за присъствието й в лабораторията, тъй като щяха да ги свържат с нападението над нея. Но дори така тя не можеше да разчита, че няма да измислят някоя правдоподобна лъжа за случилото се. Щеше да е тяхната дума срещу нейната, а от утре думите й нямаше да означават нищо в Центъра. В това беше сигурна. Претегляйки всичко, което знаеше, заключи, че сигурно полицията в Атланта щеше да започне да я издирва още от сутринта.

Тя си спомни, че куфарът й е още в багажника на колата, и се насочи към най-близкия мотел. Веднага след като си резервира стая, се обади на Ралф. Той отговори сънено чак след петото позвъняване.

— Чаках те до късно. Защо не дойде?

— Дълга история. Сега не мога да ти обясня, но съм в сериозна беда. Може би дори ще ми трябва добър адвокат. Познаваш ли някого?

— Мили боже — възкликна Ралф, внезапно изтрезнял. — Струва ми се, че е по-добре да ми кажеш какво става.

— Не искам да те въвличам в това — възпротиви се Мариса. — Единственото, което мога да кажа е, че цялата ситуация е определено сериозна и за момента не съм готова да отида при органите на властта. Предполагам, няма да е пресилено, ако кажа, че съм беглец! — Тя се засмя пресилено.

— Защо не дойдеш при мен? — попита Ралф. — Тук ще си в безопасност.

— Ралф, като казвам, че не искам да те въвличам, говоря сериозно. И наистина се нуждая от адвокат. Можеш ли да ми намериш някой?

— Разбира се. Ще ти помогна с каквото мога. Къде се намираш?

— Ще те потърся пак — отвърна Мариса уклончиво. — Благодаря ти, че си ми приятел.

Тя прекъсна, опитвайки се да събере цялата си смелост, за да позвъни на Тад и да му се извини, преди той да е разбрал от някого другиго, че е взела пропуска му. Пое си дълбоко въздух и набра номера. След като никой не се обади подир няколкото позвънявания, тя не издържа и реши да не го буди.

Извади писмото от Инженерната лаборатория от джоба си и изглади листа с ръка. Грейсън щеше да е следващата й спирка.

21 май

Макар да беше изтощена, Мариса спа лошо, измъчвана от кошмари, че я преследват в непознато място. Когато ранната светлина проникна през прозореца и я събуди, тя изпита облекчение. Погледна през стъклото и видя един мъж да зарежда автомата за продажба на вестници. Веднага след като тръгна, тя изтича навън и си взе „Атланта Джърнъл и Конститюшън“.

Не пишеше нищо за НЕЦ, но по средата на сутрешните телевизионни новини коментаторът съобщи, че в Националния Епидемиологичен Център има проблем. Не спомена нищо за лабораторията, но бе повторено, че един лаборант е бил лекуван в Университетската болница Емъри след вдишване на фенолов дезинфектант, и след това изписан. Новините продължиха с интервю по телефона с д-р Сирил Дубчек. Мариса се наведе напред и увеличи звука.

— Засегнатият лаборант беше единственият пострадал — каза Сирил с металически нотки в гласа. Мариса се запита дали в момента се намира във Филаделфия, или е в Атланта. — Аварийната система за безопасност е била включена случайно. Всичко е под контрол и в момента издирваме д-р Мариса Блументал във връзка с инцидента.

Говорителят завърши откъса с призив ако някой знае къде се намира в момента д-р Блументал, да позвъни на полицията в Атланта. За десетина секунди показаха снимката й, приложена към молбата й за назначение в Центъра.

Тя изключи телевизора. Не беше помисляла нито за миг, че може да е наранила сериозно някого от преследвачите си и беше разтревожена въпреки факта, че мъжът се бе опитал да й навреди. Тад беше прав, когато й каза, че нещастията я преследват.

Наистина, Мариса се бе пошегувала, че е бегълка, но беше вложила в това метафоричен смисъл. Сега, след като чу по телевизията призива всички, които знаят нещо за местонахождението й да дадат информация в полицията, тя осъзна, че шегата се е превърнала в истина. В момента я издирваха; поне що се касаеше до атлантската полиция.

Бързо събра нещата си и отиде до хотелската регистратура да се отпише. През цялото време, докато беше там, се чувстваше нервна, тъй като името й бе написано тук черно на бяло и чиновникът можеше да го види. Но той й пожела единствено приятен ден.