Робин Кук - Заговор

— Стига! — засмя се Мариса. — Караш ме да се чувствам глупава. Трябва да преговоря учебника по вирусология, за да разбера всичко това. Защо не го оставим за друга нощ и не пийнем, както ми обеща.

— Хайде.

Когато се върнаха и влязоха стаята с варосаните стени, бяха облени с душ от фенолов дезинфектант. Виждайки шокираното лице на Мариса, Тад се ухили:

— Сега вече знаеш как се чувства една тоалетна чиния.

Преоблякоха се в собствените си дрехи и Мариса го попита какво представлява помещението, където бе занесъл мъртвата мишка.

— Просто един по-голям хладилник — отвърна той, избягвайки по-конкретен отговор.

През следващите четири дена Мариса се адаптира отново към живота в Атланта, като се радваше на дома си и на кучето. В деня след връщането си бе отхвърлила цялата досадна работа по почистването на стаите, хладилника и плащането на всички просрочени сметки. В службата се хвърли в изучаване на вирусната хеморагична треска, по-точно Ебола: отиде в библиотеката и си поръча материали за предишните епидемии на Ебола — Заир’76, Судан’76, Заир’77 и Судан’79. При всяка епидемия вирусът сякаш се появяваше отникъде и след това изчезваше. Голямо усилие бе изисквал опитът да се определи какъв организъм е станал източник за вируса. Над двеста отделни проби от животни и инсекти бяха изследвани като потенциални гостоприемници. Всичките бяха отрицателни. Единствено позитивни се оказаха някои антитела в отделни домашни гвинейски прасета.

Мариса установи, че описанието на първата заирска епидемия е доста интересно. Предаването на болестта беше свързано със здравно заведение в Ямбуку, наречено Мисионерска болница. Запита се какво общо можеше да има между Мисията в Ямбуку и клиника „Рихтер“, или между Ямбуку и Лос Анджелис. Не можеше да е много.

Тя седеше на една от задните маси в библиотеката и четеше учебника по вирусология на Фийлдс. Беше прочела за тъканните култури, за да си помогне в по-нататъшната практическа работа в главната лаборатория.

Погледна часовника си. Беше малко след два. В три и петнайсет имаше среща с д-р Дубчек. Предишния ден беше подала официална молба при секретарката му за разрешително да използва лабораторията с ограничен достъп за целите на експерименталната работа, която искаше да извърши върху предаването на Ебола вируса. Не беше голяма оптимистка за отговора на Дубчек. Той правеше всичко да не я забелязва след връщането й от Лос Анджелис.

Върху страницата, която четеше, падна сянка и Мариса механично погледна нагоре.

— А! Ти още си жива! — произнесе познат глас.

— Ралф — прошепна Мариса, шокирана от неочакваното му присъствие в библиотеката на Центъра и силния му глас. Няколко глави се обърнаха към тях.

— Носеха се слухове, че тя била жива, но трябваше да се уверя със собствените си очи — продължи Ралф, забравил за погледа на госпожа Кембъл.

Мариса му направи знак да говори по-тихо, после го хвана за ръката и го поведе към коридора, където можеха да говорят. Усети прилив на обич, когато срещна сърдечната му усмивка.

— Радвам се да те видя — каза тя и го прегърна. Бодна я чувство на вина, че не му се е обадила след връщането си в Атланта. За времето, през което беше в Ел Ей, бяха говорили по телефона само веднъж.

— Сякаш четеш мислите ми — каза Ралф. — Защо не ми позвъни? Дубчек ми каза, че си се върнала преди четири дена.

— Тази вечер смятах да ти звънна — отвърна тя неуверено, изненадана, че е получил информация за нея от Дубчек.

Слязоха до кафенето. В този следобеден час помещението беше почти празно и седнаха до прозореца, който гледаше към двора. Ралф спомена, че отивал в офиса си, но искал да я хване преди края на работното време.

— Какво ще кажеш за една вечеря? — попита той, като се наведе напред и сложи ръка върху нейната. — Нямам търпение да чуя подробности за триумфа ти в Ел Ей.

— Не съм сигурна, че смъртта на двайсет и един души може да се нарече триумф. А най-лошото е, че от епидемиологична гледна точка се провалихме. Не можахме да разберем откъде се е появил вирусът. Все трябва да има някакъв източник. Представи си само реакцията на медиите, ако Центъра не е могъл да проследи бактерията на Легионерската болест до климатичната система.

— Мисля, че си прекалено сурова към себе си — каза Ралф.

— Но ние нямаме представа дали и кога Ебола би могла да се появи отново — каза Мариса. — А за съжаление, имам чувството, че това ще се случи.

— Не биха могли да разберат дали Ебола изобщо е дошла от Африка — опита се да оправи настроението й Ралф.