Робин Кук - Заговор

Стигнаха до сестринския пункт, който бе завършен, с изключение на шкафовете за документация.

Мариса взе първия пациентски картон. Седна на бюрото и го отвори. Името на мъжа беше Забриски. Съществените признаци показваха познатия комплекс от висока температура и ниско кръвно налягане. Следващата страница съдържаше историята на пациента. Мариса плъзна поглед по листа и прочете пълното му име: д-р Карл М. Забриски. Тя вдигна очи към д-р Табосо и попита невярващо:

— Лекар ли е пациентът?

— Боя се, че да — потвърди той. — Работи като офталмолог тук, в болницата.

Тя се изви към д-р Остин:

— Знаехте ли, че първият случай в Ел Ей беше също така лекар? Всъщност, и той беше офталмолог!

— Знаех за съвпадението — намръщи се д-р Остин.

— Д-р Забриски да е изследвал маймуни? — попита тя.

— Не, доколкото знам. Във всеки случай, не и тук в болницата.

— Няма други лекари, които да имат връзка с болестта в Лос Анджелис, доколкото си спомням — каза д-р Остин.

— Не — потвърди Мариса. — Само първият случай. Имаше трима лаборанти и една сестра, но не и лекари.

Тя отново се върна към картона и зачете. Историята не бе чак толкова пълна, както тази на д-р Рихтер. Не се споменаваше за скорошно пътуване или за контакт с животни. Но лабораторните изследвания бяха впечатляващи и макар някои от тестовете още да не бяха получени, наличните свидетелстваха за чернодробни и бъбречни усложнения. Така че всичко можеше да се сведе до хеморагична треска.

След като приключи с картона, Мариса се снабди с необходимите материали за вземане на проби. Когато всичко бе готово, тя и една медицинска сестра отидоха в изолираното отделение. Преди това се облякоха, сложиха си маски и ръкавици, обуха други обувки.

— Как е пациентът? — попита Мариса, докато се приближаваше към болничното легло. Въпросът бе по-скоро риторичен. Състоянието на човека беше очевидно. Първото, което забеляза, беше обривът по тялото. Второто — признаците за хеморагия; от ноздрите на мъжа излизаше една нозогастрикална тръба, пълна с яркочервена кръв. Д-р Забриски беше в съзнание, но не и в състояние да отговаря на въпроси.

Кратък разговор със съпровождащия лекар потвърди впечатленията й. Пациентът се беше влошил в течение на деня, особено през последния час, когато кръвното налягане бе започнало да спада видимо.

Беше видяла достатъчно. Клинично пациентът й напомняше ужасно много състоянието на д-р Рихтер. Докато не се докажеше друго, щяха да приемат, че д-р Забриски и останалите двама имат Ебола.

Сестрата й помогна да вземе проби — намазка от лигавицата на носа, кръвна проба и проба от урината. Всичко беше дезинфекцирано с хипохлорит. След като свали предпазното облекло и изми ръцете си, тя се върна до сестринския пункт и позвъни на Дубчек.

Разговорът беше кратък и по темата. Мариса го уведоми, че клиничното й впечатление е, че имат работа с поредно заразяване с Ебола.

— А изолацията?

— Направили са всичко, което се изисква.

— Ще пристигнем възможно най-скоро — каза Дубчек. — Може би още тази вечер. Междувременно искам да спреш всякакви лабораторни изследвания и да следиш за дезинфекцията. Също така назначи същия вид карантина на контактите, както направихме в Ел Ей.

Тя тъкмо се канеше да отговори, когато осъзна, че той е затворил. Въздъхна и остави слушалката. Прекрасни служебни взаимоотношения, няма що!

— Добре — каза тя на д-р Табосо и на д-р Остин, — да се захващаме за работа.

Те бързо приведоха в действие мерките за карантина, наредиха стерилизация на лабораторията и я увериха, че пробите й ще бъдат изпратени в Центъра още тази нощ.

Тя поиска да получи картоните на другите двама пациенти. Сестрата й ги подаде с думите:

— Не знам дали д-р Табосо ви е споменал, но госпожа Забриски е долу на стълбите.

— И тя ли е пациентка? — Гласът на Мариса прозвуча разтревожено.

— О, не — отвърна жената. — Просто настоява да е в болницата. Иска да се качи тук, но д-р Табосо не смята, че идеята е добра. Каза й да стои във фоайето на първия етаж.

Мариса остави картоните, питайки се какво да направи. Реши все пак да отиде при госпожа Забриски, тъй като тя знаеше много подробности, свързани с графика на съпруга си. Освен това трябваше да се отбие в лабораторията и да види как върви стерилизацията. Качи се в асансьора и гледайки лицата на хората около себе си, си помисли какви ли ще са реакциите им, когато разберат, че в болницата има Ебола. Когато вратата към втория етаж се отвори, тя бе единствената, която слезе.