Робин Кук - Заговор

Когато затвори телефона, внезапно си спомни, че не се е обадила на Ралф от аерогарата и побърза да поправи пропуска. Той отговори сънено и тя се извини, че го буди толкова късно и че не се е свързала с него преди да тръгне от Атланта. След като му обясни какво се е случило, Ралф се засмя и каза, че ще й прости само ако обещае да му телефонира поне през ден и да му съобщава какво прави.

След това тя се върна към работата си с картоните. Двамата пациенти, приети по-късно, бяха Керъл Монтгомъри и д-р Брайън Зестър. И двамата бяха дошли с висока температура, цепещо главоболие и ужасни стомашни спазми. Макар симптомите да звучаха неспецифично, интензивността им даваше достатъчна причина за тревога. Нямаше бележки за пътувания или контакти с животни в никой от картоните.

Мариса събра материалите, необходими за вземане на вирусни проби, надяна предпазния скафандър и отиде при Керъл Монтгомъри. Пациентката беше само с една година по-голяма от нея и на Мариса й бе трудно да не се постави на мястото й. Беше юристка и работеше в една от големите корпорации в града. Макар да беше в съзнание и да можеше да говори, се виждаше, че е ужасно зле.

На въпроса дали е пътувала напоследък, отговорът беше кратко „не“. А дали познава д-р Забриски? Познаваше го. Д-р Забриски бил офталмологът й. Беше ли се срещала с него скоро? Да, беше ходила при него четири дни преди това.

Мариса взе вирусните проби и излезе от стаята с натежало сърце. Не обичаше да поставя диагнози на болести, за които нямаше лечение. Фактът, че бе открила информация, която отразяваше по-раншното избухване на болестта, бе малка компенсация. Информацията й напомни за нещо, което я бе разтревожило още в Ел Ей: защо някои от пациентите на д-р Рихтер се бяха разболели, а други — не?

След като се облече в нов предпазен костюм, тя посети д-р Брайън Зестър. Зададе му същите въпроси и получи същите отговори с изключение на това, че той не беше пациент на д-р Забриски.

— Не — отвърна д-р Брайън Зестър, след като стомашната му болка премина. — Никога не съм ходил на офталмолог.

— Но сте работили с него, нали?

— Понякога съм анестезирал негови операции — каза д-р Зестър. Лицето му отново се сгърчи от болка. След малко той продължи: — Играя с него тенис по-често, отколкото работя. Всъщност играхме заедно преди четири дена.

След вземането на пробите Мариса го остави, объркана още повече. Беше започнала да си мисли, че сравнително близък контакт — особено с лигавица — е в състояние да пренесе заразата. Играта на тенис с някого не изглеждаше да пасва на този шаблон. След като изпрати втория комплект от вирусни проби, тя се върна към картона на Забриски. Прочете историята на заболяването в пълни подробности и разчерта същата графика, каквато беше направила за случая на д-р Рихтер. Добави наученото от съпругата на Зестър и секретарката му с ясното съзнание, че скоро пак трябваше да говори с тях. Макар работата й да не доведе до определяне източника на заразата в Ел Ей, тя се надяваше, че следвайки същата процедура сега, може да открие общ елемент при двамата лекари в допълнение към факта, че и двамата са посетили конференцията на офталмолозите в Сан Диего.

Минаваше дванайсет, когато Дубчек, Врийланд и Лейн пристигнаха. Мариса посрещна идването им с облекчение, особено при влошаващото се клинично състояние на д-р Забриски. Лекуващият му лекар бе наредил някои рутинни кръвни изследвания, за да се определи степента на хидратация на пациента и Мариса се разкъсваше между изискването за лечението му и предпазването на болницата. Най-накрая все пак разреши тестовете, които позволяваха да бъдат извършени в болничната стая на мъжа.

След кратката размяна на поздрави, лекарите от Центъра побързаха да задействат работата на мобилната изолационна лаборатория и се заеха да подобрят изолацията на пациентите.

— Нещо, което да направя? — обърна се Мариса към Дубчек, който бе свалил сакото си и запретнал ръкави се опитваше да помогне на двамата лаборанти от Центъра в работата им с изолационната лаборатория. Имаше някакъв проблем с електрическата инсталация на апаратурата.

— Не се сещам — отвърна й той, без да я поглежда. После веднага заговори с единия лаборант за евентуалната подмяна на електродите.

— Налага се да обсъдя с теб онова, което открих — извика Мариса, нямаща търпение да сподели факта, че д-р Забриски е посетил същата конференция в Сан Диего, на която беше ходил и д-р Рихтер.