Робин Кук - Заговор

Очакваше да намери вечерната смяна в лабораторията и се изненада, когато видя, че директорът, патолог, който се казваше Артър Ранд, е още в кабинета си, макар да минаваше осем. Беше достолепен възрастен мъж, облечен в карирано сако, комплектувано със златен ланец, който се подаваше от един от джобовете му. Изглеждаше безразличен към факта, че Центъра е изпратил Мариса и изражението му не се промени, когато тя му каза, че клиничната й преценка показва наличие на Ебола вирус в неговата болница.

— Знам, че е имало такава предварителна диагноза.

— От Центъра забраняват по-нататъшна лабораторна работа върху болните пациенти. — Мариса можеше да се обзаложи, че този човек няма намерение да й помага.

— Предполагам, че сте във връзка с д-р Табосо — отрони д-р Ранд.

— Да. Нашето мнение е, че лабораторията трябва да бъде дезинфекцирана. Бих искала да помогна, ако не възразявате.

— Сигурен съм, че можем да се справим с почистването — каза д-р Ранд с изражение, което трябваше да означава: „За вчерашен ли ме мислите?“.

— На ваше разположение съм, ако ви потрябвам. — Мариса се обърна и излезе. Беше направила каквото трябва.

На първия етаж отиде до приятно обзаведен салон, свързан със собствен параклис. Не знаеше как ще познае госпожа Забриски, но се оказа, че тя е единственият човек в салона.

— Госпожо Забриски? — меко произнесе Мариса.

Жената вдигна глава. Беше прехвърлила четиридесетте, с прошарена коса. Клепачите й бяха зачервени; личеше си, че е плакала.

— Аз съм д-р Блументал — представи се Мариса. — Съжалявам, че ви безпокоя, но се налага да ви задам няколко въпроса.

В очите на жената се появи паника.

— Да не би Карл да е починал?

— Не.

— Но ще умре, нали?

— Госпожо Забриски — пое си дъх Мариса, искаше й се да избегне такава чувствителна тема, особено след като смяташе, че интуицията на жената е вярна. Тя седна до нея. — Не съм от лекуващите лекари на съпруга ви. Тук съм, за да помогна да разберем от какво е болен и как се е разболял. Пътувал ли е през последните… — Искаше да каже „три седмици“, но си спомни пътуването на д-р Рихтер до Африка, и вместо това довърши: — … през последните два месеца?

— Да — потвърди уморено съпругата му. — Беше на медицинска конференция в Сан Диего миналия месец, а седмица преди това — в Бостън.

— Сан Диего? — Мариса се изправи в стола. — На конференцията за опериране на клепача?

— Мисля, че да — кимна госпожа Забриски. — Но Джудит, секретарката на Карл, ще ви каже по-точно.

Мариса се опита да се концентрира. Забриски беше посетил същата конференция, която и д-р Рихтер! Поредно съвпадение? Единственият проблем беше, че въпросната конференция се бе състояла шест седмици преди това, в същия интервал от време, в който се бяха проявили и симптомите на д-р Рихтер след завръщането му от Африка.

— Знаете ли името на хотела, в който е бил съпругът ви в Сан Диего? Възможно ли е да е „Коронадо“ хотел?

— Мисля, че така беше — потвърди уморено жената.

Докато съзнанието на Мариса се опитваше да възстанови централната роля, която бе изиграл един определен хотел във Филаделфия по време на избухването на Легионерската болест, тя се поинтересува от пътуването на д-р Забриски до Бостън. Но съпругата му нямаше представа за какво е ходил. Вместо това даде телефона на секретарката му, като каза, че Джудит със сигурност ще може да й помогне.

— А дали д-р Забриски е бил ухапан от маймуна напоследък? — поинтересува се Мариса.

— Не, не — поклати глава госпожа Забриски. — Аз поне не знам за такова нещо.

Мариса й благодари и се извини, че я е обезпокоила. След това реши да се обади на секретарката.

Наложи се да обясни два пъти защо звъни толкова късно, преди жената отсреща да изрази готовност за разговори. Джудит просто потвърди онова, което Мариса вече знаеше: че докторът бил отседнал в хотел „Коронадо“ по време на престоя си в Сан Диего; че не е бил ухапан от маймуна, нито пък е бил в контакт с маймуна. Когато Мариса попита дали е познавал д-р Рихтер, отговорът беше, че това име не е в списъка с телефонните номера на хората, контактували с шефа й. Причината д-р Забриски да пътува до Бостън беше подготовката на предстояща среща на възпитаниците на Масачузетската болница за лечение на очни и ушни заболявания. Секретарката й даде името и телефонния номер на колегата на д-р Забриски в Бостън. Докато си записваше, Мариса се запита дали без да знае д-р Забриски не бе пренесъл вируса и в Бостън. Трябваше да обсъди тази възможност с Дубчек.