Робин Кук - Заговор

— Добре, време е да се обличаме. — Тад й показа как да се вмъкне в неудобното снаряжение. Оказа се доста трудна процедура, особено да пъхне главата си в затворената каска. Когато погледна навън през прозрачната пластмасова маска, тя мигновено се замъгли.

Оставаше да прикрепи въздушния маркуч и Мариса веднага почувства как свежия въздух охлажда тялото й и пред погледа й се прояснява. Тад закопча ципа на скафандъра й догоре и с опитни движения влезе в своя скафандър. После посочи към отсрещната врата и Мариса се заклатушка нататък.

От дясната страна на вратата имаше табло.

— За вътрешното осветление на лабораторията — обясни Тад, докато светваше. Гласът му бе заглушен и тя трудно го разбираше, особено на фона на съскането от нахлуващия въздух.

Минаха през поредната херметическа врата, също надлежно затворена от Тад.

Следващото помещение се оказа двойно по-малко от първите две — стените и тръбопроводите бяха покрити с бяло варовиково вещество. Върху пода имаше пластмасова решетка.

Прикачиха се към въздуховодите за малко, след това минаха през една последна врата и влязоха в самата лаборатория. Беше огромна зала с разположен по средата остров от плотове, с надвиснали над тях предпазни вентилационни тръби. Покрай стените се виждаше всякакъв вид апаратура — центрофуги, инкубатори, различни микроскопи, компютърни терминали и множество неща, които Мариса нямаше представа за какво могат да бъдат използвани. Отляво имаше друга изолираща врата. Тад я заведе право при един от инкубаторите и отвори стъклените врати. Съдовете с тъканни култури бяха поставени на клатачка на бавни обороти. Тад извади един и й го подаде.

— Ето я твоята Ебола — каза той.

Малкото количество течност, съдържащо се в съда, бе покрито от едната страна с тънък филм — слой живи клетки, заразени с вируса. Вътре в клетките вирусът бе накаран да се саморепликира. Макар да изглеждаше невинно, това нещо тук вероятно бе толкова заразно, че можеше да убие Атланта, а може би дори целите Съединени щати. Тя потрепери и стисна съда по-здраво.

Тад го взе и го занесе до един микроскоп. Позиционира херметически затворената проба, нагласи фокуса и отстъпи назад, така че Мариса да може да види.

— Виждаш ли тези потъмнели бучки в цитоплазмата? — попита той.

Мариса кимна. Дори през пластмасовата маска лесно се виждаше инклузията от тела, за които говореше Тад, както и неправилните клетъчни ядра.

— Това е първият знак за нахлуване — продължи той. — Току-що посях тези култури. Вирусът е невероятно силен.

Мариса се изправи и той върна съда в инкубатора. После започна да й обяснява за изследването си, посочвайки някои от сложните апарати, които бе използвал. Тя трудно се концентрираше. Не бе дошла в лабораторията тази вечер да обсъжда неговата работа, но нямаше как да му каже.

После той я заведе по коридора до лабиринт с клетки с животни, които стигаха почти до тавана. Имаше маймуни, зайци, гвинейски прасета, плъхове и мишки. Мариса видя, че в нея са се втренчили стотици очи: някои безразлични, други — с трескава омраза. В далечния край на помещението Тад извади контейнер, в който обясни, че се намира швейцарска ледена мишка. Тъкмо се канеше да я покаже на Мариса, но се спря.

— Мили боже! — възкликна той. — Ваксинирах тези екземпляри този следобед, а вече са мъртви. — Той погледна към Мариса. — Твоята Ебола е наистина ужасен убиец — не по-малко от щама Заир’76.

Тя неохотно погледна мишките.

— Има ли начин да сравним щамовете?

— Напълно. — Той извади мъртвите мишки и двамата отидоха в главната лаборатория, където Тад потърси табличка за миниатюрните телца. Мариса трудно разбираше думите му, когато не стоеше точно пред нея. Пластмасовият костюм караше гласа му да звучи кухо като на Дарт Вейдър. — Сега, когато съм започнал да характеризирам вируса — каза той, — ще е лесно да го сравня с предишните щамове. Всъщност, започнах с тези мишки, но резултатите ще трябва да почакат, докато направим статистическите изчисления.

Той сложи мишката на масичката за дисекция и спря пред затворената врата.

— Не мисля, че би искала да влезеш тук. — Без да изчака отговор, той отвори и се вмъкна вътре с мъртвата мишка. Откъм полупритворената врата зад гърба му блъвна ледена мъгла.

Мариса погледна към тясната пролука, като се стегна вътрешно, но преди да го последва, Тад се върна, затръшвайки бързо вратата след себе си.

— Знаеш ли, планирам също така да сравня структурните полипептиди и РНК на твоя вирус с предишния щам Ебола — каза той.