Робин Кук - Заговор

— Исках да ти кажа, че съм вдовец.

— Съжалявам — кимна Мариса любезно и отново се запита защо я информира за личния си живот.

— Помислих си, че трябва да знаеш — добави той, сякаш прочел мислите й. — Съпругата ми почина преди две години в автомобилна катастрофа.

Мариса не каза нищо, продължи да си играе с дръжката на чашата за кафе. Нямаше желание да обсъжда с него разрива с Роджър.

— Не, не е сега моментът — успя да каже само. Зачуди се дали Дубчек знае, че се е срещала с Тад. Не беше тайна, но и не беше станало публично достояние. Никой от двамата не беше казал на хората в лабораторията. Внезапно Мариса изпита още по-голямо безпокойство. Политиката й да не смесва работата с личния живот бе нарушена. Гледайки Дубчек, не можеше да не признае пред себе си, че го намира за привлекателен. Може би точно затова я караше да се чувства некомфортно. Но нямаше начин да влезе в по-близки отношения с него, ако нещата бяха тръгнали натам. Внезапно й се прииска да излезе от стаята и да се върне на работа.

Дубчек отблъсна стола си и се изправи.

— Може би ако се върнем в клиниката, ще е най-добре.

Да, така щеше да е най-добре. Тя стана и отиде до масичката за кафе, за да вземе документацията си. Когато се изправи, усети, че той е застанал зад нея. Преди да успее да реагира, Дубчек сложи ръце върху раменете й и я обърна към себе си. Постъпката му толкова я изненада, че тя замръзна. За един кратък момент устните им се срещнаха. След това тя се дръпна и бележките й се разпиляха по пода.

— Съжалявам — каза той. — Не го бях планирал изобщо, но още от мига, в който дойде в Центъра, исках да го направя. Не съм привърженик на връзките между колеги, но за пръв път след смъртта на съпругата ми съм наистина привлечен от някоя. Ти съвсем не приличаш на нея — Джейн беше висока и руса, но имаш същия ентусиазъм в работата си. Тя беше музикантка и когато свиреше, лицето й грееше със същото въодушевление, което виждам върху твоето лице.

Мариса замълча. Знаеше, че се държи лошо, че Дубчек със сигурност не я дразни, но изпитваше смущение и неловкост; въпреки всичко нямаше желание да каже нещо, за да смекчи ситуацията.

— Мариса — произнесе той нежно, — искам да излизам с теб, когато се върнем в Атланта, но ако имаш връзка с Ралф или просто не… — Гласът му секна.

Тя се наведе и взе да събира листите.

— Ако ще ходим в болницата, по-добре да тръгваме сега. — Гласът й прозвуча рязко.

Той сковано я последва към асансьорите в коридора. По-късно, докато седеше в наетата си кола, Мариса се скастри наум. Сирил беше най-привлекателният мъж, когото бе срещала, след раздялата си с Роджър. Защо, по дяволите, се беше държала толкова глупаво?

27 февруари

Почти пет седмици по-късно, когато таксито я върна у дома от аерогарата и зави към Пийчтрий плейс, Мариса се питаше дали ще може да възстанови нормални професионални отношения с д-р Дубчек сега, след като двамата са в Атланта. Той бе останал няколко дни след разговора им в „Бевърли Хилтън“ и няколкото срещи, които бяха имали в клиника „Рихтер“, бяха кратки и неловки.

Загледана в осветените прозорци, които прелитаха зад стъклата на колата, тя усети, че я залива чувство за самота.

Плати на шофьора, изключи алармата и отиде да си вземе кучето от съседите. То възторжено развяваше опашка, щастливо от завръщането й.

Мариса включи отоплението. Присъствието на кутрето правеше света да изглежда различен. То непрекъснато доказваше любовта си към нея и изискваше внимание.

Разсеяно си помисли, че не е вечеряла и отвори хладилника, колкото да открие, че малкото останала в него храна се е развалила. Затвори вратата с намерението на следващия ден да изхвърли остатъците и да го почисти. Взе си едно кексче и една кока-кола, докато прехвърляше пощата си. Освен картичка от единия си брат и писмо от родителите си, останалото бяха глупави фармацевтични листовки.

В този миг телефонът иззвъня и тя подскочи. Оказа се Тад, който я поздрави с прибирането й.

— Какво ще кажеш за по едно питие? — попита той. — Мога да мина и да те взема.

Първата й реакция беше да каже, че е изморена, но после си спомни последния разговор от Ел Ей, когато й бе казал, че е завършил проекта си по СПИН и работи усилено върху вируса Ебола. Тя внезапно си помисли, че не е чак толкова изморена и го попита как вървят тестовете.

— Отлично! Материалът расте с мълниеносна скорост в тъканните култури „Веро 98“. Морфологичната част от изследването вече е готова и започнах протеиновите анализи.