Робин Кук - Заговор

Мариса се озова пред красива, потънала в зеленина къща, и притеснено позвъни на вратата. Посрещна я същата съседка и раздразнено й посочи дневната. Ана Рихтер се появи няколко минути по-късно. Изглеждаше състарена с десет години за една нощ. Лицето й беше бледо, а косата — толкова грижливо оформена предишната нощ — сега висеше на отпуснати кичури.

Съседката й помогна да седне и Мариса се изуми, когато я видя неспокойно да сгъва и да разгъва някакви разчертани хартии, които изглежда съдържаха искания списък с графика на съпруга й през последните седмици. Разбирайки напрежението, под което сигурно се намираше жената, Мариса не знаеше какво да каже, но Ана просто й подаде листите с думите:

— И без това не можах да спя миналата нощ, надявам се това да помогне на някои други нещастни семейства. — Очите й се напълниха със сълзи. — Той беше такъв добър човек… добър баща… Горките ми деца.

Макар да знаеше за връзката му с Хелън Таунсенд, Мариса реши, че д-р Рихтер може пък наистина да е бил добър съпруг. Скръбта на Ана изглеждаше неподправена и Мариса побърза да си тръгне.

Бележките, които прочете, преди да запали двигателя на колата, изглеждаха изненадващо подробни. Съпоставянето на казаното от госпожа Кавана и графика на доктора щеше да й даде цялостна картина за последните няколко седмици от работата и живота му.

Вече в болницата, тя разгледа ден по ден работата на д-р Рихтер. Откри интересен факт — той бе споделил с рецепционистката си, че един болен от СПИН, Метерко, страда от недиагностицирано заболяване на ретината. Тя си помисли, че трябва да погледне по-подробно.

Следобед телефонът в кабинката й иззвъня. В първия момент се стъписа, когато чу гласа на Тад Шокли. Връзката беше толкова добра, че в първия момент си помисли, че той е тук, в Ел Ей.

— Не — отвърна Тад на въпроса й. — Още съм в Атланта. Но трябва да говоря с д-р Дубчек. Болничният оператор реши, че може да знаеш къде е той.

— Щом не е тук в кабинета си, значи се е прибрал в хотелската си стая. Будували са цялата предишна нощ.

— Ще опитам да го намеря там, но в случай че не успея, би ли му предала едно съобщение?

— Разбира се — отвърна тя.

— Новините не са добри.

Като изправи гръб, Мариса притисна слушалката към ухото си.

— Лично ли е?

— Не — каза Тад и се изсмя късо. — Става въпрос за вируса, с който се занимавате. Пробите, които ти ни изпрати, бяха страхотни, особено тези от д-р Рихтер. Кръвта му беше препълнена с вируси — повече от милиард на милиметър. Трябваше само да ги фиксирам и да погледна през електронния микроскоп.

— Можеш ли да кажеш какво е? — попита Мариса.

— Абсолютно — отвърна въодушевено Тад. — Има само два вируса, които изглеждат по този начин и той излезе положителен за недиректни флуоресцентни антитела за Ебола. Д-р Рихтер има Ебола.

— Имаше — поправи го Мариса, охлаждайки ентусиазма му.

— Почина ли вече?

— Предишната нощ.

— Нищо чудно. Болестта има смъртен изход в повече от деветдесет процента.

— Господи! — възкликна Мариса. — Най-смъртоносният известен вирус…

— Някои хора биха окичили с тази чест беса — каза Тад. — Но аз лично смятам, че еболата е по-страшна. Един от проблемите е, че за това заболяване не знаем почти нищо, защото малцина са се разболявали. Освен няколко случая в Африка, другаде не съществува. Може би трябва да се откажеш от работата си в момента и да разбереш как това чудовище се е пръкнало в Лос Анджелис.

— Може би не е — каза Мариса. — Д-р Рихтер е бил ухапан точно преди да се разболее от маймуна, която е пристигнала от Африка. Д-р Врийланд е напълно сигурен, че маймуната е източникът.

— Възможно е да е прав — съгласи се Тад. — Тъкмо маймуни са предизвикали избухването на хеморагичната треска през 67-а година. Вирусът е бил наречен Марбург на името на немския град, в който това се е случило. Вирусът прилича много на този на Ебола.

— Скоро ще знаем — каза Мариса. — Сега ти си на ред. Чернодробните проби и пробите от далака вече пътуват към теб. Ще съм ти много благодарна, ако ги погледнеш веднага и ми се обадиш.

— С най-голямо удоволствие. Междувременно ще започна работа над вируса, за да видя за колко време ще мога да отгледам култура. Искам да разбера какъв щам е. Кажи на Дубчек и на останалите, че си имат работа с Ебола. Нека да внимават. Ще ти звънна скоро. Пази се.

Мариса излезе от кабинката си и отиде в кабинета, предназначен за екипа от Националния Епидемиологичен Център. Вътре нямаше никого. Надникна в съседната стая и попита лаборантите къде са изчезнали всички. Някои от лекарите бяха слезли долу в патологията, тъй като още двама пациенти бяха починали; други бяха в спешното заради новопристигнали болни. Д-р Дубчек се беше прибрал в хотела. Мариса предупреди лаборантите, че става дума за вируса Ебола и им каза да предадат лошата новина на останалите. След това се върна към своята документация.