Робин Кук - Заговор

При тези думи Кларънс Хернс скочи и попита:

— Възможно ли е д-р Рихтер да е пренесъл този вирус от конференцията в Африка?

— Още не знаем — отвърна Дубчек. — Възможно е, но е съмнително. Инкубационният период би бил прекалено дълъг, тъй като д-р Рихтер се е върнал от там преди цял месец. Инкубационният период при такъв вид заболявания е обикновено една седмица.

Последва го друг репортер:

— Щом инкубационният период за СПИН може да е пет години, как е възможно да говорите сега за срок, по-кратък от месец?

— Точно това е проблемът. — Търпението на Дубчек очевидно се изчерпваше. — Вирусът на СПИН е напълно различен от сегашния проблем. Важно е медиите да разбират ситуацията и да информират обществеността адекватно.

— Изолирахте ли новия вирус? — обади се друг репортер.

— Още не — призна Дубчек. — Но не очакваме да срещнем трудности. И пак повтарям: това не е вирусът на СПИН. Ще отнеме седмица или малко повече да отгледаме културата.

— Щом вирусът не е бил изолиран — продължи същият репортер, — как можете да твърдите, че е различен от вируса на СПИН?

Дубчек впери поглед в мъжа. Мариса можеше направо да усети чувството на безсилие, обхванало Дубчек. Той обаче произнесе спокойно:

— Годините опит са ни научили, че напълно различните клинични симптоми се причиняват от напълно различни микроорганизми. Това е всичко за днес, но ще продължим да ви информираме. Благодаря ви, че дойдохте в този ранен час.

Конферентната зала избухна — всеки репортер искаше да получи още отговори на въпросите си. Дубчек ги игнорира и заедно с останалите лекари излезе. Мариса се опита да си проправи път през тълпата, но не успя. Отвън униформеният полицай продължаваше да не допуска репортерите да влизат в болницата. След като показа пропуска си, тя най-сетне преодоля охраната и настигна Дубчек при асансьорите.

— Ето къде си била! — Тъмните му очи светнаха. Гласът му бе приятелски, когато я представи на останалите лекари от групата.

— Не знаех, че ще пристигнете толкова много хора — каза тя, докато се качваха в кабината.

— Нямахме голям избор — въздъхна д-р Лейн.

Д-р Абът кимна:

— Въпреки коментарите на Сирил преди малко, заразата е изключително сериозна. Избухване на африканска вирусна хеморагична треска в развитите страни е кошмар, с който живеем от първоначалната поява на болестта.

— Ако се докаже, че е африканска вирусна хеморагична треска — добави д-р Екенщайн.

— Убеден съм — намеси се д-р Врийланд. — Мисля, че маймуната ще се окаже виновникът.

— Не съм взела проби от маймуната — побърза да признае Мариса.

— Няма нищо — успокои я Дубчек. — Пожертвахме животното миналата нощ и изпратихме проби в Центъра. Парчета от черния дроб и далака са далеч по-добра алтернатива от кръв.

Стигнаха на петия етаж, където двама лаборанти от Центъра пускаха проби в мобилната изолационна лаборатория „Викърс“.

— Съжалявам за статията в „Таймс“ — каза Мариса, когато можеше да говори с Дубчек насаме. — Репортерът ме издебна още при пристигането ми в клиниката.

— Няма значение — отвърна той. — Само не допускай да се повтори. — Той се усмихна и й смигна.

Мариса нямаше представа как да разбира намигването, нито пък какво означаваше усмивката му.

— Защо не ми телефонира, когато пристигна? — попита го тя.

— Знаех, че ще си изтощена. Пък и наистина нямаше нужда. Прекарахме по-голямата част от нощта да монтираме лабораторията, да аутопсираме маймуната и да се ориентираме. Засилихме изолацията като инсталирахме вентилатори. При всички положения, обаче, заслужаваш поздравления. Мисля, че си се справила отлично. В момента съм затънал в административни подробности — продължи той, — но наистина искам да разбера какво си научила. Резервирах ти стая в хотела, където всички сме отседнали. Сигурен съм, че ще е по-добра, отколкото онази в мотел „Тропик“.

— Няма му нищо на мотела — каза Мариса и усети леко безпокойство, сякаш интуицията й се опитваше да й каже нещо.

Тя се върна в малката стаичка зад сестринския пункт и се захвана със собствената си документация. Първо се обади на организаторите на двете медицински конференции, на които д-р Рихтер беше присъствал. Обясни им, че иска да знае дали някой друг от присъстващите се е разболял от нещо вирусно. После, събирайки цялата си решителност, позвъни в дома на д-р Рихтер, за да попита съпругата му дали е открила тефтера с разписанието му, както бе обещала. Съседката, която вдигна слушалката, бе възмутена от молбата й, но след като поговори с вдовицата, омекна и й предаде да се отбие след половин час.