Робин Кук - Заговор

Мариса би могла да обясни заразяването на лаборанта с убождането със заразена игла, но нямаше как да обясни разболяването на госпожица Таунсенд. Би трябвало да се предположи, че Хелън се е виждала с д-р Рихтер по-рано през седмицата. Болестта я бе повалила точно четиридесет и осем часа след доктора. Може би той бе прекарал доста време в медицинския архив по-рано тази седмица?

Размишленията й бяха прекъснати от охранителя, който каза, че д-р Наварес е звънял, за да попита дали Мариса ще може да слезе долу в конферентната зала.

Връщането й в стаята, където бе започнал денят й, й напомни колко дълго беше работила. Усети умората в костите и мускулите си, когато д-р Наварес затвори вратата и представи човека до себе си. Това беше Уилям Рихтер, братът на д-р Рихтер.

— Исках да ви благодаря лично, че сте тук — каза Уилям. Макар да бе облечен безукорно в раиран костюм, измъченото му лице свидетелстваше мълчаливо за това, че не е спал. — Д-р Наварес ме осведоми за експерименталната ви диагноза. Искам да ви уверя, че ще подкрепим усилията ви да ограничите тази болест в рамките на нашите възможности. Но сме разтревожени също така от негативното въздействие, което ситуацията може да окаже върху клиниката. Надявам се ще се съгласите, че липсата на публичност ще е най-добрата реклама.

Мариса се почувства малко обидена от молбата му, при условие че толкова много човешки живота бяха заложени, но си спомни, че самият Дубчек бе казал почти същото.

— Разбирам безпокойството ви — каза тя с известно неудобство, защото си спомни, че вече е разговаряла с репортера. — Но смятам, че трябва да предприемем по-нататъшни карантинни мерки. — Тя продължи да обяснява, че трябва да разделят възможните контакти на първични и вторични. Първичните контакти бяха онези хора, говорили и докосвали се до някой от сегашните пациенти. Вторични бяха всички, влизали в контакт с първичните.

— Господи! — възкликна д-р Наварес. — Говорим за хиляди хора.

— Боя се, че е така — кимна Мариса. — Ще се нуждаем от целия състав на клиниката. Освен това ще се наложи да поискаме подкрепа от щатския департамент по здравеопазване.

— Ще осигуря хората — каза господин Рихтер. — Предпочитам да запазим тази информация „за вътрешна употреба“. Но дали все пак не трябва да изчакаме, докато имаме диагноза?

— Ако изчакаме, може да стане прекалено късно — каза Мариса. — Можем във всеки момент да свалим карантината, ако е необходимо.

— Има ли начин да го скрием от пресата? — простена господин Рихтер.

— За да съм откровена — каза Мариса, — мисля, че пресата може да изиграе позитивна роля, помагайки ни да стигнем до всички контакти. Първичните контакти трябва да бъдат инструктирани да стоят изолирани поне седмица и да мерят минимум два пъти дневно температурата си. Ако вдигнат температура, по-висока от 38 градуса, ще трябва да постъпят в клиниката. Вторичните контакти могат да изпълняват задълженията си, но ще трябва да мерят веднъж на ден температурата си.

Мариса се изправи.

— Когато д-р Дубчек дойде, може би ще има някакви предложения. Но мисля, че това, което казах, е стандартна процедура на Центъра. Поверявам изпълнението й на клиника „Рихтер“. Моята работа е да се опитам да разбера откъде произхожда вирусът.

Като остави двамата шокирани мъже, тя напусна конферентната зала. Докато отиваше от болницата към сградата на клиниката, тя се приближи към гишето за информация и попита къде се намира офисът на д-р Рихтер. Отговориха й, че е на втория етаж и тя се насочи право там.

Вратата беше затворена, но не беше заключена. Рецепционистката на д-р Рихтер седеше зад бюрото си. Явно не бе очаквала посещение, защото бързо загаси една цигара и пъхна пепелника в едно чекмедже.

— Мога ли да ви помогна? — попита тя.

Изглеждаше към петдесетте, с посивяла, ситно накъдрена коса. Мариса прочете името й: госпожа Кавана. На носа на жената бяха кацнали очила за четене, свързани на слепоочията със златно синджирче, което минаваше около врата й.

Мариса обясни коя е, добавяйки:

— Важно е да разбера как д-р Рихтер се е заразил с болестта. За това трябва да възстановя какъв е бил графикът му седмица-две преди да се разболее. Бихте ли ми помогнали? Ще помоля съпругата му да стори същото.

— Предполагам, че няма проблеми — кимна госпожа Кавана.

— Да си спомняте да се е случвало нещо необичайно?

— Като например? — произнесе рецепционистката равнодушно.

— Като ухапването му от маймуната или нападението над него в гаража! — Гласът на Мариса завърши с остра нотка.