Робин Кук - Заговор

— Сериозно ли е?

— Предполагам, че съпругата ви също може да ви отговори.

— Тя казва, че той умира и че има още шест подобни случая, включително служителка от медицинския архив. Изглежда ми като начало на епидемия.

— Не съм сигурна, че „епидемия“ е правилната дума. Днес явно има нов случай, но е единственият за два дни. Надявам се, че ще е последният, но кой знае.

— Звучи плашещо — каза репортерът.

— Съгласна съм. Но не мога да кажа нищо повече. Бързам.

Като се изплъзна от настоятелния господин Хернс, Мариса се качи на следващия асансьор, върна се в кабинката зад сестринския пункт на петия етаж и започна да набира номера на д-р Дубчек. В Атланта беше два и половина след полунощ и той вдигна веднага.

— Е, как е първата ти полева задача? — попита той.

— Малко стряскаща — въздъхна Мариса. После, доколкото можеше, сбито му описа седемте случая, които бе видяла, признавайки, че не е разбрала нищо повече от това, което самите лекари в клиника „Рихтер“ вече знаят.

— Това не трябва да те безпокои — окуражи я Дубчек. — Трябва да помниш, че един епидемиолог гледа на данните различно от клиничния лекар, така че едни и същи данни могат да означават различни неща. Клиничният гледа всеки случай по отделно, докато ти се опитваш да схванеш цялата картина. Кажи ми сега за болестта.

Мариса описа клиничните симптоми, като често правеше справки с бележките си в тефтера. Усети, че д-р Дубчек е явно заинтригуван от факта, че двама от пациентите са повръщали кръв, че други са имали кървава диария, а трима — кръвоизливи в очите. Когато му каза, че д-р Рихтер е бил на Конгрес на офталмолозите в Африка, Дубчек възкликна: „Мили боже, знаеш ли какво описваш?“.

— Не съвсем — каза Мариса. Това бе стара лекарска тактика: казваш нещо неопределено, вместо да се правиш на глупак.

— Вирусна хеморагична треска — каза Дубчек. — И щом идва от Африка, може да е треската Ласа. Освен ако не е Марбург или Ебола. Исусе Христе!

— Но Рихтер е бил там преди повече от шест седмици.

— Не се връзва — почти се сопна Дубчек. — Най-дългият инкубационен период за подобен вид остро заболяване е две седмици! Дори за карантинни цели двайсет дни се приемат за достатъчни.

— Докторът освен това е бил ухапан от една маймуна, два дни преди да се разболее — допълни Мариса.

— Това пък е прекалено кратко за инкубационен период. Трябва са минали поне пет-шест дни. Къде е сега маймуната?

— Карантинирана — отвърна Мариса.

— Добре. Не позволявай нищо да се случи с животното, особено ако умре. Ще го тестваме за вирус. Ако е замесено животно, сигурно имаме работа с вирус Марбург. Във всички случаи заболяването прилича на вирусна хеморагична треска и ако не е доказано друго, по-добре да го смятаме за такова. Винаги сме се притеснявали да не се случи нещо подобно; проблемът е, че няма ваксина и няма лечение.

— А каква е степента на смъртност? — попита Мариса.

— Висока. Кажи ми, д-р Рихтер има ли кожен обрив?

Тя не можа да си спомни.

— Ще проверя.

— Първото нещо, което искам да направиш, е да вземеш кръвни проби, проби от урината и секрети от гърлото за вирусни посевки във всичките седем случая, след което бързо да ги изпратиш в Центъра. Използвай услугите на „Делта“ за малки пратки, това е най-бързият начин. Искам ти лично да вземеш кръвната проба, и моля те, внимавай! От маймуната — също, ако можеш. Сложи пробите в сух лед, преди да ни ги изпратиш.

— Току-що пристигна още един случай — каза Мариса. — Един от лаборантите в клиниката.

— Вземи проби и от него. Звучи ми изключително сериозно. Увери се, че пациентите са напълно изолирани и кажи на всички замесени да не правят никакви изследвания, докато не дойда.

— Разбрах. Ти лично ли ще дойдеш?

— Моли се да съм аз — каза Дубчек. — Може да се окаже критична ситуация в национален мащаб. Но ще отнеме известно време за подготовка на мобилната лаборатория „Викърс“. Междувременно постави случаите под карантина, опитай се да влезеш във връзка с хората, спонсорирали онази офталмоложка конференция в Африка и провери дали някой от останалите лекари не се е разболял. И още нещо: не казвай нищо пред пресата. С цялата тази паника около СПИН не мисля, че публиката може да се справи със заплахата от друга фатална вирусна болест. Може да създаде паника. И, Мариса, искам да облечеш предпазен скафандър, включително да си сложиш очила, когато преглеждаш пациентите. В патологията със сигурност имат, ако никъде другаде няма. Ще се опитам да дойда колкото се може по-бързо.