Робин Кук - Заговор

— Такива неща се случват — каза госпожа Кавана.

— Разбирам. А нещо друго странно или различно?

— Не се сещам за нищо в момента. Почакайте, беше ударил колата си.

— Да, това е идеята — окуражи я Мариса. — Помислете отново. Между другото, вие ли уредихте посещението му в Африка?

— Да.

— А за конференцията в Сан Диего?

— Също.

— Бих искала да получа телефоните на организаторите на събитието. Ще се радвам, ако ги намерите. Освен това ми е необходим списък на всички пациенти, които д-р Рихтер е преглеждал през двете седмици преди разболяването си. И накрая: познавате ли Хелън Таунсенд?

Госпожа Кавана свали очилата от носа си и ги отпусна на синджирчето. След което въздъхна неодобрително.

— И госпожица Хелън Таунсенд ли е болна от същата болест?

— Мисля, че да — каза Мариса, докато наблюдаваше лицето на жената срещу себе си. Рецепционистката знаеше нещо за Хелън Таунсенд, но явно не й се говореше.

— Била ли е Хелън Таунсенд пациентка на д-р Рихтер? — продължи да настоява Мариса.

Госпожа Кавана я погледна.

— Не, тя е… негова любовница. Предупреждавах го за нея. И ето на: заразила го е. Той трябваше да ме послуша.

— Знаете ли дали се е срещал с нея, преди да се разболее?

— Да, предишния ден.

Мариса закова поглед в нея. Хелън Таунсенд не беше предала болестта на д-р Рихтер, беше станало по друг начин. Но не каза нищо. Всичко си идваше на мястото. Сега можеше да сведе всичките познати случаи до д-р Рихтер. От епидемиологична гледна точка това бе изключително важно. Означаваше, че д-р Рихтер е първичен случай и че той и само той е бил изложен на непознатия източник на вируса. Сега за нея бе дори по-важно да възстанови графика му с подробности до минута.

Мариса помоли рецепционистката да започне да работи по графика на доктора за последните две седмици. Каза й, че се връща, но може да бъде потърсена на пейджъра си от оператора на болницата.

— Мога ли да ви попитам нещо? — попита боязливо госпожа Кавана.

— Разбира се.

— Възможно ли е и аз да се разболея?

Мариса беше потиснала мисълта, защото не искаше да я плаши, но не можа да я излъже. Още повече че жената можеше да бъде смятана за първичен контакт.

— Възможно е — призна Мариса. — Ще ви помоля да ограничите дейността си през следващата седмица и освен това бих ви препоръчала да мерите температурата си два пъти на ден. Лично аз обаче смятам, че ще сте добре, щом досега не сте имали някакви симптоми.

Когато се върна в болницата, Мариса отхвърли собствените си страхове и умората. Чакаше я още толкова работа. Трябваше да прегледа медицинските картони подробно. Надяваше се да открие причина защо някои от пациентите на д-р Рихтер са се заразили, а други — не. Искаше също така да се обади на съпругата му. С нейна помощ и с помощта на секретарката му тя се надяваше, че ще може да възстанови надеждно разписанието на всичко, което е вършил през двете седмици, преди да се разболее.

Тя се върна на петия етаж и отиде при д-р Наварес. И той изглеждаше уморен и недоспал.

— Състоянието на д-р Рихтер се влошава — уведоми я той. — Кърви отвсякъде: местата, където е инжектиран, венците… Намира се на ръба на бъбречна недостатъчност и кръвното му налягане продължава да пада. Интерферонът, който му включихме, изобщо не даде ефект и вече не знаем какво друго да опитаме.

— А Хелън Таунсенд? — попита Мариса.

— Тя също е по-зле. И също започна да кърви. — Той се отпусна тежко на стола.

Мариса се поколеба за минута и после се протегна към телефона. Набра Атланта, надявайки се, че Дубчек вече е тръгнал. За съжаление, не беше. В слушалката се чу гласът му.

— Нещата тук се влошават — докладва Мариса. — Двама от пациентите имат значителни хеморагични симптоми. Клинически прилича все повече на вирусна хеморагична треска и никой не знае какво да правим с тези хора.

— Малко може да се направи — каза Дубчек. — Може да опитат хепаринизация. И поддържаща терапия — това е. Едва при поставянето на точна диагноза можем да използваме хиперимунен серум, ако е подходящо. Иначе получихме пробите, които си изпратила, и Тад вече работи по тях.

— Кога идваш?

— Скоро — каза Дубчек. — Получихме и мобилната изолационна лаборатория.

Мариса изведнъж се събуди. Слава богу, никой не беше влизал в малката стаичка зад сестринския пункт. Тя погледна часовника си. Беше десет и петнайсет вечерта. Явно бе спала само пет-десет минути.

Тя се изправи и й причерня. Главата я болеше и тя усети, че гърлото й е възпалено. Помоли се горещо симптомите да са резултат от изтощение, а не началото на вирусна хеморагична треска.