Робин Кук - Признаци на живот

— Може би след седмица — отвърна лекарят. — Замина тази сутрин и не можа да предупреди болните си. Какво ви тревожи?

— Жена ми е болна от години — каза Уили. — Положих много усилия да я убедя да се лекува при доктор Уилямс и сега тя не приема лечение от други лекари.

— Разбирам ви — съгласи се докторът. — Ако не е нещо спешно, можете да почакате до завръщането му.

— Тя е така уверена в него — каза Уили, — че сигурно и телефонно обаждане ще свърши работа.

— Ако искате да позвъните чак в Хонконг — каза лекарят. — Предаде ми, че можем да го намерим в хотел „Пенинзула“. Ако ме почакате за миг, мога да ви дам телефона на хотела. — И той потъна отново в къщата си.

След малко се върна и подаде на Уили листче с номера. Уили му поблагодари искрено и отиде до наетата си кола.

Стигна до летището в Чарлвил и веднага се свърза по телефона с Чарлс Лестър.

— Открих нещо твърде интересно — докладва Уили. — Тристан Уилямс е отлетял тази сутрин внезапно за Хонконг.

— Това не никак звучи добре — изръмжа Лестър. — Разбра ли дали Мариса Блументал е тръгнала с него?

— Не знам — каза Уили. — Ако поостана тук, сигурно ще науча.

— Искам те незабавно в Хонконг! — заповяда Лестър. — Ще приемем, че тя е с него. Ще летиш през Сидни, там имаш повече връзки. Знаеш ли къде е отседнал?

— В хотел „Пенинзула“ — отговори Уили.

— Хубаво шоу! — каза Лестър. — Ако и тя е там, убий я, а също така и Уилямс. Щом като е вън от страната, това няма да даде повод за разследвания тук.

— Да изглежда ли като нещастен случай? — запита Уили.

— Както искаш — отговори Лестър, — само свърши работата. „Уинг-Син“ ще те снабди с оръжие.

Уили беше очарован. Познаваше тъй добре Хонконг, че тази работа беше лесна за него. Изправи се пред билетното гише и каза:

— Искам да сменя полета, вместо за Брисбейн, моля, за Сидни.

14 април 1990 г.

8:00 сутринта

Тристан събуди Мариса, като й поднесе букет цветя, а обслужващият етажа по негова поръчка поднесе богата закуска. Мариса взе душ, а после седнаха да закусват. Докато пиеха кафето си, той подхвърли:

— Последвах съвета ти и се разпоредих за лимузина. Казах на главния портиер, че искам опитен шофьор, а той ми отговори, че всичките им шофьори са опитни и познават добре града.

— Какъв е планът ни за днес? — запита Мариса.

— Първо отиваме в банката, където преведох телеграфически всичките си пари. След това, пак по твое внушение, ще посетим някоя голяма болница. Там може да попитаме освен за туберкулозата също и за „Уинг-Син“. Ако не успеем да получим някаква насока, може да се обърнем и към шофьора на лимузината.

Когато слязоха долу, колата вече ги очакваше. Оказа се черен лъскав „Мерцедес“. Шофьорът се представи като Фреди Лам.

— Към Националната банка, Фреди! — разпореди Тристан.

Там изтегли огромна сума.

— Но това са страшно много пари — изкоментира Мариса.

— Много „сухо“ — поправи я Тристан, като имаше предвид колко пари трябваше да ръси за всяка информация, а след това нареди на Фреди да кара към търговския център Ню Уърлд. В грамадния хол, изпълнен с водопади, ескалатори и магазини, Тристан побутна Мариса към един бижутериен магазин. След ловък пазарлък купи по един часовник за Мариса и за себе си. Той се чувстваше отговорен за загубата й.

Когато се върнаха в колата, Тристан нареди на шофьора:

— Обратно в хотела, Фреди!

Фреди се усмихна и докосна лъскавата козирка на шапката си.

В хотела почакаха на опашка пред гишето на касиера. Тук Тристан депозира на съхранение голяма част от парите, изтеглени от банката. Документът за депозита подписаха и двамата, за да може всеки от тях да борави с влога.

Върнаха се в колата и Тристан запита:

— Фреди, коя е най-голямата болница тук, в Коулун?

— Болницата „Куин Елизабет“ — отговори Фреди.

— Тогава карай право там.

Щом колата тръгна, от хотела излезе главният портиер, придружен от трима млади китайци, облечени в тъмносини костюми. Портиерът им показа заминаващата кола и каза:

— Това е тяхната лимузина. — Говореше на кантонски диалект. — Имахте ли възможност да ги огледате добре?

— Свършихме всичко много добре, Пуи Йинг — закима един от тримата. — „Уинг-Син“ не забравя никога своите приятели.

Тримата бързо се настаниха в своя черен „Мерцедес“ и се понесоха след колата на Мариса и Тристан.

— Как ще свършим цялата работа? — запита един от тях.

— Ще разберем едва когато узнаем къде отиват. Надали ще е трудно — отговори друг.