Робин Кук - Признаци на живот

Китаецът, седнал отпред до шофьора, извади от кобура под мишницата си револвер калибър 38 и го огледа най-прецизно. Задоволен от проверката, го прибра обратно.

Тримата мълчаливо следваха колата пред тях и останаха изненадани, когато тя спря пред болницата „Куин Елизабет“. Паркираха зад лимузината и видяха как Мариса и Тристан влязоха в болницата.

— Бих ви посъветвал да ползваме тяхната кола — предложи един от тримата китайци.

Останалите кимнаха одобрително и тръгнаха към лимузината.

Фреди бе свалил прозореца до долу и се бе зачел във вестника. Внезапно усети, че хладен метал се притисна точно зад ухото му. Страхувайки се да прави резки движения, той извъртя само очи и видя, както и беше предположил, че е пистолет. Погледна нагоре и съзря млад китаец, захапал цигара, и още двама зад него.

— Моля те, слез от колата — каза младежът с пистолета. — Бавно и кротко. Нищо лошо няма да ти се случи.

Фреди преглътна със затруднение. Веднага бе разбрал, че това са хора от триадите, и като знаеше как лесно убиват, се подчини. Слезе бавно от колата, а младежът зад него каза:

— Моля те, влез в „Мерцедеса“ зад теб.

Фреди се подчини, а младежът седна до него в колата. Фреди видя как останалите двама се настаниха в неговата кола.

Винаги при приземяването на летище Кай-Так Уили Тонг се изпълваше с радостна възбуда. Тъй като бе роден в Сидни, той се чувстваше австралиец, но родителите му бяха дошли от Хонконг. Уили винаги бе имал голямо влечение към колонията, освен това тук живееха много негови близки роднини.

Първата му работа беше да наеме кола. Въпреки че паркирането в Хонконг бе истински кошмар, той не се тревожеше. Автомобилът щеше да му служи за операциите и можеше винаги да го изостави, ако се наложеше. При наемането си послужи с фалшиви документи. Имаше в резерва няколко комплекта.

Най-напред трябваше да посети ресторант, разположен в Монкок, квартал на Коулун, едно от най-гъсто населените места на света. Ресторантът беше на Кантон стрийт, тясна и претъпкана от хора и коли уличка. С прилична сума „сухо“, дадена на тукашния полицай, той намести колата между два камиона.

Уили прекоси ресторанта и влезе в кухнята. До нея имаше служебен кабинет. Зад бюрото седеше възрастна жена с дървено сметало, чиито топчета тракаха под пръстите й.

Уили се поклони с респект и каза кой е. Тя не пророни нито дума, а измъкна от едно чекмедже пакет, обвит в кафява хартия и превързан с канап. Подаде му го, а той пак се поклони.

Щом се върна в колата, отвори пакета. Извади 9-милиметров пистолет, марка „Хеклър и Кох“. Беше съвсем нов. Провери магазина му, беше пълен, а в пакета имаше още много патрони. Напъха ги в джобовете на панталона си, независимо че му бяха необходими само два.

Прибра пистолета във вътрешния джоб на сакото и подкара колата към хотел „Пенинзула“. Беше облечен в нов елегантен костюм, защото там, където се бе запътил, трябваше да има най-изискан външен вид. Достигнал хотела, паркира точно пред главния му вход, въпреки че имаше знак за забрана. Извади двеста хонконгски долара и ги бутна в ръката на пазача, като каза на кантонски диалект:

— Надявам се, че колата ми ще е на сигурно място.

Пазачът се поклони и прибра парите.

От всички акции, провеждани от него за австралийската клиника, сегашната най-много му бе присърце. Първоначално клиниката го нае само защото владееше безпогрешно кантонския диалект. С течение на времето той бе оценен и го издигнаха в охраната на клиниката пръв след Нед Кели.

Уили влезе в хотела гордо. Той беше пример за маниерите и държанието на хонконгчанин, достигнал високо положение в живота. Живял като дете в беднотията и мръсотията в бедняшките квартали на Сидни, никога не бе си въобразявал, че ще дойде ден, когато важно ще влиза в един от хотелите със световна известност и ще се чувства удобно при това.

Вдигна един от множеството вътрешни телефони и помоли телефониста да го свърже с Мариса Блументал. Оттам не отговори никой. Планираше да затвори веднага щом тя вдигне слушалката, но все пак тръпнеше от радост, че ще чуе гласа на жертвата си.

Поиска от телефониста да го свърже и с Тристан Уилямс, но и там не получи отговор. Допусна, че двамата са заедно навън. Това го удовлетворяваше, защото те му трябваха заедно. Планът му беше съвсем прост. Ще ги доближи в най-гъстата тълпа, ще изстреля в главата на всеки по един куршум, ще пусне пистолета, ще се смеси с тълпата и ще избяга. Уили го беше правил неведнъж. В Хонконг беше лесноизпълнимо. В Австралия беше далеч по-трудно.