Робин Кук - Признаци на живот

— Това не ми харесва — промълви Мариса, като влязоха в друг, по-тъмен коридор, наведени ниско.

— В края на краищата се доближаваме — каза Тристан. — Това момче е първият човек, откак сме тук, който показа, че знае нещо за „Уинг-Син“. Посочи ни накъде да търсим.

Този тесен коридор се отваряше в двора на някаква съборетина. На разкривената й стълбичка седеше едно момиченце.

— Бихте ли пожелали малко хъни 12 12 Хъни на английски е мед, но думата се използва и в смисъл на „любов“. — Б.пр. — запита свенливо то.

— Хъни! — повтори Тристан. — Та това е стар термин.

— Какво означава? — запита Мариса, втренчена в детето. То бе облечено в изподрана китайска дреха с висока яка и традиционна цепка.

— В Австралия ползваме дума с буквата „е“.

— Та тя едва ли има и десет години! — Мариса бе ужасена.

— Ще ви струва само два долара — продължи детето.

— Явно китайците предпочитат проститутките им да са по-млади.

Мариса не можеше да свали поглед от детето, а то я гледаше с празни очи. До този момент Мариса не беше осъзнавала колко защитено е било собственото й детство във Вирджиния.

— Охо! — изсумтя Тристан. — Тържество за добре дошли.

Мариса проследи втренчения му поглед. Група млади хулигани, облечени в кожени якета, пристегнати със стоманени вериги, ги доближаваше. На възраст бяха между петнайсет и двайсет години. Предвождаше ги мускулест около двайсетгодишен мъж. Той вдигна ръка и другите спряха.

— Какво правите тук? — запита заповеднически младежът. — Не знаете ли, че Обграденият град е забранен за гуейлос ? — Английският му език беше съвсем правилен.

Тристан му обясни, че искат да се свържат с триадата „Уинг-Син“.

— Защо? — запита младежът. — Опиати ли търсите или секс?

— Нито едното, нито другото — обясни Тристан. — Търсим информация и сме готови да платим.

— Да видим парите ви — предложи бабаитът.

Тристан не знаеше какво да стори. Искаше да облекчи положението си, но не знаеше как. Огледа наблюдаващите го напрегнати лица. Никой не помръдваше, но всички стояха в готовност за действие. Бръкна бавно в джоба си и извади портфейла. Измъкна няколко банкноти и протегна ръка напред.

— Един от тях има нож! — пошепна на ухото му Мариса.

— Бягай! — изкомандва Тристан, като я побутна в посоката, откъдето бяха дошли, и хвърли банкнотите във въздуха.

Мариса се понесе натам. Спъна се и се блъсна в стената. Скоро стигна до мястото, където се сливаха няколкото коридора, и в този момент Тристан я настигна. Той я сграбчи за ръката и се втурнаха по най-широкия.

След себе си чуваха неясно виковете на бандитите. Те бяха поделили набързо парите и сега ги преследваха. Шумовете зад гърба им нарастваха, а това означаваше, че бандитите ги настигат. Тези мръсници имаха предимството, че познават лабиринта.

След малко се оказаха пред ниша, наподобяваща ресторант. В центъра гореше огън и там се вареше супа от щипци на раци. Около огъня бяха разхвърляни няколко маси и на една от тях възрастни китайци играеха маджонг. Тристан дръпна Мариса и двамата влязоха в ресторанта. Миг след тях нахълтаха и преследвачите, задъхани, както и Мариса и Тристан.

Тристан избута Мариса в ъгъла зад себе си и зае бойната поза за кунгфу, като очакваше някой от хайманите да се нахвърли върху него. Вместо това всички замръзнаха на място, включително и водачът им. Той пристъпи напред.

— Не се държахте много приятелски — изгледа го Тристан. — Ако ни кажете как, ние ще бъдем радостни да напуснем това място.

— За малко сухо ще ви изведем навън.

— Сухо? — запита Тристан.

— Мангизи — обясни дангалакът. — Остатъкът от парите ти, а така също и часовниците ви.

— Тогава ще ни изведеш вън оттук? — запита Тристан.

— Да — отвърна китаецът. — Ще приемем, че сте си платили.

Бандитите, стискащи ножове, ги свалиха ниско, за да демонстрират своята искреност.

Тристан извади отново портфейла си, измъкна цялото му съдържание, после свали часовника си и го сложи върху купчината банкноти на една от масите.

— И часовника на жената — каза водачът.

— Това не е много кавалерско — каза Тристан.

— На масата! — озъби се гадината.

— Съжалявам, скъпа — протегна длан към нея Тристан.

Тя свали часовника, подарен й от Робърт, и го пусна в ръката му, а той го сложи най-отгоре на купчината.

— Сега очаквам вие да изпълните вашата част от пазарлъка — обърна се Тристан към бандитите.

Водачът пристъпи и пое купчината. Набързо раздели парите на всички, а часовниците сложи в джоба си.