Робин Кук - Признаци на живот

— Добре, ще оставя тук този двайсетак, в случай че си спомниш нещо. Ние сме тук още няколко дни.

Портиерът погледна с отвращение към банкнотата. Едва ли бе достатъчна да оправдае риска. Що се отнасяше до бакшишите и подкупите, австралийците бяха най-скапаните — истински варвари.

Портиерът проследи с поглед отдалечаващия се човек: той бе посрещнат от бяла тъмнокоса жена и заедно се отправиха към бара. Веднага щом двамата изчезнаха от полезрението му, китаецът вдигна слушалката на един от множеството телефони, разположени пред него. Откакто работеше в хотел „Пенинзула“, беше получавал множество странни поръчки, но тази бе най-странната от всички.

Седнала в бара, Мариса разбъркваше кубчетата лед в чашата си с минерална вода и слушаше спомените на Тристан за детството му в предградията на Мелбърн. Той бил посещавал английско училище в града, като ежедневно се придвижвал с червен влак и зелен трамвай. Колекционирал пощенски марки и ходел на черква всяка неделя. Неговият баща бил учител.

— Беше скромен живот — сподели Тристан, — но приятен. И до ден-днешен изпитвам носталгия по онова време. За нещастие баща ми умря. Най-неочаквано свърши. Без дори да се разболее. След това се преместихме в Брисбейн, където семейството на майка ми имаше ресторантски бизнес по Златния бряг. Там успях да постъпя в Университета на Куинсланд.

Мариса беше изтощена. Дългото пътуване си оказа своето влияние. Тя слушаше с интерес разказа му, но в ума й вече се въртеше мисълта да позвъни на Робърт.

Мариса също разказа за детството си, за баща си, хирург във Вирджиния, и как бе завършила медицина. Разказа и за съпруга си, но грижливо отбягваше да изложи брачните си проблеми напоследък.

— Разбира се, позвъни му — каза Тристан. — Иди горе и се обади, а аз ще се опитам да подкупя някой шофьор на такси, за да ми каже нещо за „Уинг-Син“, и после се прибирам.

Тя се свърза с мъжа си веднага щом влезе в стаята.

— Хвана ме точно когато тръгвах за работа — каза Робърт.

— Продаде ли акциите? — Мариса се сети за тях по време на разговора.

— Не, не съм ги продал — отвърна Робърт. — Кога се връщаш? И къде си сега? Позвъних в хотела ти и ми отговориха, че си го напуснала.

— Не съм вече в Австралия. Звъня ти, за да ти съобщя, че сега съм в Хонконг.

— Хонконг! — извика Робърт. — Какво, по дяволите, правиш в Хонконг?

— Само малко проучвателна работа.

— Мариса, това е вече твърде много! — разгорещи се Робърт. — Искам те вкъщи! Разбираш ли ме?

— Ще го приема като съвет — наподоби тона му тя. И прекъсна разговора. Нямаше смисъл да говори с него. Та той не я попита даже как се чувства.

В този момент се чу затваряне на врата, а в следващия и леко почукване по междинната врата. Влезе Тристан развълнуван.

— Добра новина, скъпа! Един от белите пазачи долу ми подсказа посоката. Той ме уведоми за място недалеч оттук, където владеели триадите. Това е район, наричан Обграденият град. Този град всъщност няма огради, но в миналото е имал. В началото на двайсети век е бил изграден като форт на династията Сунг. През Втората световна война японските окупатори сринали стените, за да разширят пистите на летището Кай-Так. И ето сега той е тук, в предградието на Хонконг.

— Говориш като екскурзовод.

— Явно мястото има лоша слава — продължи Тристан. — Пазачът ми каза, че ако искаме да се свържем с триадите, това е най-подходящото място, откъдето да започнем. Какво ще кажеш, да вървим ли?

— Веднага ли? — стресна се Мариса.

— Ти настояваше толкова много — отвърна Тристан.

Тя кимна, това беше вярно. Вярно беше, че и неудачният разговор с Робърт я изпълни с нова енергия.

— Добре, хайде да опитаме!

Китайският таксиметров шофьор не беше много ентусиазиран от посоката на пътуването им. Мариса и Тристан вече се бяха настанили в тойотата му, когато той каза:

— Не вярвам, че искате да посетите Обградения град. Това място не е за туристи.

— Но ние не отиваме като туристи — каза Тристан.

— Обграденият град е престъпно място — предупреди ги китаецът. — Дори полицията не влиза там.

— Ние не търсим полицията — каза Тристан, — а „Уинг-Син“.

— Ваша си работа. — И шофьорът включи колебливо на скорост.

Улиците бяха изпълнени с тълпи също както и през деня. Въпреки всичките приказки за триадите Мариса се обърна към Тристан да й обясни значението на тази дума.

— Това са тайни общества с всичките им тайни заклинания и ритуали. Терминът „триада“ идва от връзката между небе, земя и човек. Началото им е отпреди стотици години. Създавали ги като подмолни политически организации, но скоро открили, че престъпленията по-богато ги възнаграждават… Предполага се, че само в Хонконг съществуват повече от петдесет такива организации с хиляди и хиляди членове.