Робин Кук - Признаци на живот

Щом влязоха в хотела, всичко се промени отведнъж. Огромното фоайе с позлатени тавани бе декорирано пищно и все пак сдържано, с лек азиатски привкус. Беше тихо и спокойно и най-силният шум беше този от почукването на високи токчета върху полирания мрамор на пода. Приглушени звуци от пиано допълваха елегантната атмосфера.

Двамата оставиха паспортите си на рецепцията и управителят ги придружи до техните стаи на шестия етаж. По настояване на Тристан вратата помежду им бе отключена. За всеки случай.

Скоро бе донесен и багажът им. Тристан възнагради момчето с добър бакшиш, а то кимна мълчаливо и изчезна.

— Е, ето ни вече в Хонконг — каза Тристан. — Какви са ти първите впечатления?

— Сега разбирам какво искаше да кажеш, когато го описваше — отвърна Мариса. — Доста е замайващ. Как ще установим контакт с триадата „Уинг-Син“? Какви ще са първите ни стъпки?

В този момент на вратата се почука и Тристан я отвори широко. Момчето, обслужващо етажа, донесе по поръчка на Тристан бутилка шампанско в кофичка с лед и две високи чаши.

След като наля чашите, Тристан подаде едната на Мариса и вдигна своята, за да се чукнат.

— За успеха на нашата детективска дейност в Хонконг!

Отпиха и Мариса отново повдигна въпроса:

— Та каква ще е нашата първа стъпка за контакт с триадата „Уинг-Син“?

— Не знам — отвърна Тристан, — но можем да обсъдим.

След безплодни разисквания Тристан предложи да вечерят.

— Ще помоля портиера да ни препоръча някой автентичен китайски ресторант.

Докато Мариса си вземе душ и смени тоалета си, Тристан бе разговарял с портиера и я чакаше. Той бе дал адреса на типичен китайски ресторант, където се нахраниха добре, без да знаят какво точно ядат, но всичко беше вкусно. Решиха да се завърнат пеша в хотела.

Градът блестеше в разноцветни светлини. Всички магазини бяха отворени и показваха стоките си, предимно електроника. Всяка трета врата представляваше вход към подземен бар или нощен клуб. Оттам гърмеше модерна музика. Привлекателни, с лица, плоски като чинийки, млади китайки, облечени в плътно прилепнало към тялото национално облекло, кимаха подканващо и се усмихваха престорено срамежливо. Във въздуха се носеха най-различни миризми: на готвено, на препържени масла, на изгорели бензинови и дизелови пари.

Въпреки голямата навалица по улиците Мариса и Тристан успяваха да разговарят, като се придържаха плътно един до друг.

— Озари ме идея за установяване на контакт с триадата „Уинг-Син“ — каза Тристан, докато чакаха пред червен светофар.

— Чудесно! Каква е тя? — запита Мариса.

— Портиерът! — отвърна Тристан. — Предполага се, че тези тарикати познават всичко в града. Ако той знае къде да ни прати за вечеря, то вероятно познава и триадите.

Мариса завъртя очи. Според нея не беше кой знае колко хитра идея.

— И аз имам идея, но не относно триадите — каза Мариса. — Може би ще е полезно да посетим някоя от големите болници в града. Може да разберем дали туберкулозата в момента е проблем тук, в колонията. Може дори да попитаме има ли туберкулозен салпингит.

— Добре — отвърна Тристан.

Когато се върнаха в хотела, той настоя да отидат направо до гишето на портиера. Докато чакаха, Мариса си помисли, че не е много правилно да питат тъкмо него за триадите. Все едно да отидеш в Ню Йорк и да искаш някой портиер да те свърже с мафията. Тя се извини и отиде до рецепцията да прибере паспортите им, а след това седна да го чака във фоайето.

— Мога ли да ви помогна с нещо? — запита портиерът на безукорен английски.

— Струва ми се, че можеш, приятелче — отвърна Тристан. Огледа се внимателно, да не би някой да подслушва, а след това се наведе напред. — Нуждая се от секретна информация.

Китаецът се отдръпна с явно неудоволствие в погледа.

— Искам да поговоря с някого от триадата „Уинг-Син“ — продължи Тристан.

— Никога не съм чувал — каза портиерът.

— Хайде сега де! — Тристан постави двайсетдоларова банкнота върху бюрото. — Идвам от много далеч.

— В Хонконг триадите са нелегални — каза китаецът, като избута парите обратно към Тристан.

— Пет пари не давам за тяхната законност — отвърна Тристан. — Искам само да поговоря с някой от „Уинг-Син“. Нуждая се от известна информация и съм готов да платя за нея.

— Извинете ме — каза портиерът, — но аз не знам нищо за триадите. — Той нервничеше, дори бе разтревожен.

Тристан изучава кратко време лицето на китаеца, след това кимна с разбиране.