Робин Кук - Признаци на живот

— Тъй като вече сме в добри отношения — подхвана Тристан, — какво ще кажете за „Уинг-Син“? Да не сте и вие членове на тази изискана организация

— Не! — изръмжа бандитът. — Ние сме „Уо-Синг-Уо“. „Уинг-Син“ са истински свине.

— Къде можем да открием тези свине? — запита Тристан.

Водачът се обърна да се съвещава с един от хората си и най-после каза:

— Це Мао ще ви изведе вън от Обградения град. Не се връщайте повече тук.

Посоченият разбойник пристъпи напред, хвърляйки злобни погледи към Тристан.

— След устроеното от вас посрещане — каза Тристан — мога да ви уверя, че никога няма да стъпим тук.

Бандата се раздели на две, за да им освободи пътя. Тристан улови зад себе си ръката на Мариса и тръгнаха напред.

— Ох! — изписка Мариса, когато един от хулиганите стисна гърдата й. Тристан се извъртя мигновено, но Мариса го бутна да продължава напред.

Бързо изминаха множеството завои и най-после пред тях в края на тунела заблестяха светлините на града. Це понечи да се върне обратно, но Тристан го повика по име и той спря.

— Говориш ли английски? — попита Тристан.

— Да — отвърна високомерно той. Изглеждаше около двайсетинагодишен. Беше измежду най-възрастните в тайфата.

— Това улеснява значително нещата — каза Тристан. — Искам да те помоля за услуга. Заради вас ние останахме без пари в момента. Знам, че и ти получи своя дял от моите пари в тая плъхова дупка. Можеш ли да ни изръсиш малко, за да наемем такси до хотела си?

Отговорът на Це беше да измъкне заплашително ножа си. Беше дълъг около двайсет сантиметра, леко извит при върха като миниатюрен ятаган. Мариса трепна. Не можеше да допусне, че Тристан ще рискува да предизвика яростта на разбойника с такова искане.

Но движенията на Тристан бяха точно пресметнати. В момента, когато ножът блесна, той нанесе светкавичен ритник, ножът отлетя надалеч и се затъркаля по земята. С остър боен вик Тристан обсипа разбойника със серия от удари и с последен ритник го повали на земята. С още един ритник изпрати ножа в градския канал. След това грабна Це за кожената жилетка и го задържа изправен до стената, като му извика:

— А сега парите, предлагани така любезно…

Це бързешком измъкна банкнотите от джоба си и ги подаде на Тристан. Той пък му изви китката и въздъхна:

— Много лошо, та ти нямаш никакъв часовник!

— Тристан! — извика Мариса. — Да се махаме оттук!

— Благодаря — каза Тристан на Це и кротко последва Мариса.

Само на няколко крачки от тъмния тунел към Обградения град кипеше богатият живот на луксозния Коулун.

Лесно намериха такси и потеглиха към тунела. Преди да стигнат там, Мариса каза:

— Имам идея. Бях чела един роман. В него главният герой искаше да се добере до информация в непознат град. За целта нае лимузина с опитен шофьор, запознат с добрите и лошите страни на непознатия град, и успя.

— Чудесно! — одобри Тристан.

След телефонния разговор с Мариса Робърт възбудено кръстосваше домашния си кабинет напред-назад. От време на време стоварваше юмрук върху бюрото си.

— Какво, по дяволите, търси тя в Хонконг?! — викаше той с разгневен глас. — Не се отказа от тая фиксидея и обикаля с капризите си по целия свят. Защо изобщо ми трябваше да се женя. О, къде са онези стари ергенски времена! Какво мога да направя?

Робърт просто искаше жена му да се върне и ако не доброволно, той трябваше да предприеме нещо. Налагаше се да сложи край на тази лудост. Грабна телефона и се свърза с летището, за да разбере кога има директен полет от Бостън за Хонконг.

Ами ако тя не е в Хонконг и просто го разиграва? Спомни си, че бе водила разговора за негова сметка. Позвъни на телефонната компания и научи, че разговорът е проведен от хотел „Пенинзула“ в Хонконг.

После позвъни в своята кантора и каза:

— Дона, може би днес няма да дойда на работа.

— Добре — отвърна тя. — Искаш ли да направя нещо по-специално?

— Мисля, че няма да мога да дойда за вечерята.

— Това не е хубаво. Защо?

Уили Тонг почука на вратата на двуетажна къща в Чарлвил. Отвътре излая кученце и вратата бе отворена от слаб човек с дебели стъкла на очилата.

— Вие ли сте доктор Марлоуи? — запита Уили.

— Същият — отговори лекарят.

— От Службата на авиолекарите ме насочиха към вас — каза Уили. — Търсех доктор Тристан Уилямс, но оттам ми казаха, че е в отпуска и вие отговаряте за пациентите му.

— Да — потвърди докторът. — Имате някакви проблеми ли?

— Отнася се за жена ми — уточни Уили. — Кога ще се върне на работа доктор Уилямс?