Робин Кук - Признаци на живот

— Да си вървим ли? — подхвърли Мариса, нехаеща за историята.

— Винаги когато си готова.

Мариса се надигна с изтръпнали нозе и излезе. Тристан я последва и я намери вцепенена пред вратата. Насреща им беше спрял черният „Мерцедес“, а тримата китайци преследвачи го обграждаха.

Мариса разпозна веднага онзи, представил се за шофьор вместо Фреди. Сега в дясната ръка държеше автоматичен пистолет.

Тристан сграбчи отново Мариса за ръката и се извъртя обратно към чайната само за да види как тежката дървена врата се хлопна под носа му и ключът изщрака отвътре.

— Моля — каза китаецът с пистолета и ги насочи с ръка към задната част на колата.

Тристан видя голямо разкъсване на един от ръкавите на младежа. Досети се, че това е станало, когато го повали с мощен ритник върху колата.

Нито Тристан, нито Мариса направиха някакво движение. Но китаецът не можа да понесе забавянето и къс откос от автомата изтрещя по паважа. Този човек не би се поколебал да убие.

След това представление двамата доближиха задната врата на колата, но китаецът поклати отрицателно глава и с пистолета ги насочи към багажника. Един от другите двама повдигна капака.

— Искаш да влезем в багажника? — запита Тристан.

— Моля — посочи китаецът.

— Тук наистина е уютно — каза Тристан и се ската вътре.

Мариса се поколеба, но влезе притисната до Тристан.

— За пръв път прегръщам жена в багажник — каза той. Дясната му ръка обви тялото на Мариса.

— Не можеш ли поне веднъж да бъдеш сериозен? — попита Мариса. — Аз съм ужасена. Ами ако се задушим тук?

— Затвори очи и дишай спокойно. — И за да я разсее от клаустрофобията, започна да бърбори каквото му дойде в ума.

След множество завои, спирания и тръгвания колата най-после спря окончателно и моторът замлъкна. Двамата се измъкнаха от багажника и видяха, че се намират в огромен склад, изпълнен с грамадни запечатани контейнери.

— Хайде, напред! — каза китаецът, като ги насочи между два контейнера. Стигнаха до врата. Един от китайците я отключи и се озоваха в дълъг коридор. В края му имаше друга врата. Почукаха, отвътре се чу отговор на китайски и им отвориха.

Двамата задържани бяха избутани вътре. Това беше служебен кабинет, а зад бюрото седеше китаец, по-възрастен от тримата, отвлекли ги тук. Човекът зад бюрото беше облечен в блестящ снежнобял копринен костюм, със златни копчета на ръкавелите. До него стърчеше друг китаец със сив ежедневен костюм.

Китаецът в белия костюм се премести със стола си назад и дълго разглежда от глава до пети двамата пред себе си. След това се придърпа напред, подпря лакти на бюрото и избърбори нещо бързо на китайски.

Тримата, довлекли ги тук, се спуснаха върху Мариса и Тристан, пребъркаха ги щателно, измъкнаха портфейлите и часовниците им, сложиха ги върху бюрото и мълком се оттеглиха.

Без да бърза, сякаш разполагаше с всичкото време на света, човекът с белия костюм запали цигара, стисна със зъби мундщука й, както се захапва пура, и посегна към портфейлите. Прерови цялото им съдържание и сложи всички пари върху бюрото.

— Любопитни сме да узнаем защо питате навсякъде за „Уинг-Син“ — каза той на чист английски. — Триадите в Хонконг са извън законите. Опасно е да се говори за тях.

— Ние сме лекари — избърза Мариса, преди Тристан да отвори уста. — Интересува ни само една информация. Опитваме се да проучим дадено заболяване.

— Заболяване? — опули се човекът недоверчиво.

— Туберкулоза — каза Мариса. — Опитваме се да проследим даден тип туберкулоза, проявяваща се в САЩ, Европа и Австралия.

— Какво означава това? — изсмя се човекът зад бюрото. — Да се търсят триадите за медицински проучвания? Каква ирония! Та политиците наричат триадите тежко заболяване!

— Ние не искаме от „Уинг-Син“ медицински данни — намеси се Тристан. — Интересува ни само нелегалното прехвърляне на хора от Китай, извършвано от „Уинг-Син“, за австралийска компания, наречена „Грижи за жената“ или „Фертилити Лимитид“.

— Най-чудното нещо в този разговор е, че аз ви вярвам — изгледа той и двамата с лека усмивка. — Казаното от вас е така абсурдно, че никой не би бил в състояние да го разгадае.

— Ние сме готови да платим за информацията — каза Тристан.

— О! — възкликна китаецът. — Вие, австралийците, притежавате способността да поставяте въпросите точно по същество. И тъй като в Хонконг всичко е за продажба, сигурно ще можем да направим бизнес. Ако сте в състояние да предложите нещо като десет хиляди хонконгски долара, аз съм склонен да направя някои проучвания и да видя какво бих могъл да открия за вас. Разбира се, предварително не съм в състояние да ви дам каквато и да е гаранция.