Робин Кук - Признаци на живот

— Мисля, че неговата лоялност е дотам, от кого би могъл да измъкне повече „сухо“. Струва ми се, че трябва да имаме повече от уговорените десет хиляди — заключи Тристан.

— Можеш ли да си го позволиш, Трис? — запита Мариса.

Тристан се разсмя гръмко и сърдечно.

— Та това са само пари, скъпа.

15 април 1990 г.

8:47 сутринта

Облечен в най-новия си костюм, Нед Кели вървеше към хотел „Пенинзула“, понесъл букет прекрасни цветя. Когато приближи сградата, започна да оглежда паркираните коли, търсейки Уили Тонг. Откри го в зелен „Нисан“, паркиран малко по-далеч срещу хотела. Нед отвори вратата и седна до Уили.

— Как е? — запита той.

— Засега всичко е спокойно след бъркотията, предизвикана от мен — отговори Уили. — Стоя тук почти цялата нощ и наблюдавам главния вход. Още никой от тях не е излязъл.

— Чудесно — каза Нед. — А какво става с револвера?

— Получих го. — Уили се пресегна към жабката на колата и извади оръжието.

— „Хеклър и Кох“ — подсвирна Нед. — Та това е супер! А къде е заглушителят?

Уили извади и него и му го подаде.

— Ех, тая наша клиника! Всичко им е първокласно — възкликна Нед, като завинти заглушителя върху цевта на пистолета. После провери магазина с патроните. Всичко беше готово за действие. — Не ще ми е необходимо много време — каза Нед. — Искам да изтеглиш колата точно пред входа и да чакаш със запален мотор. Аз тръгвам. — И той напъха револвера под колана на панталона си.

С букета в ръка достигна до главния вход на хотела. Портиерът отвори пред него с поклон. По това време сутринта във фоайето на хотела беше истинско гъмжило. Туристи пристигаха, други си заминаваха, багажите им се трупаха на камари пред бюрото на отговорника за пиколата. Нед сигнализира на едно от по-младите момчета, товарещо багаж върху тролито си. През дългите години на тъмни сделки с различни китайски отрепки Нед бе научил дилетантски малко нещо от кантонския диалект. Именно на този език той помоли момчето за услуга. Момчето бе силно изненадано, че един гуейло се обръща към него на родния му език.

Нед бутна в ръката му хиляда хонконгски долара, а това бяха надниците му за няколко месеца. Очите му щяха да изскочат.

— Имам приятели тук, в хотела — каза Нед. — Искам да знам стаите, където са настанени, за да ги изненадам. Разбираш ли?

Момчето закима и се усмихна широко.

— Имената са Уилямс и Блументал. Не знам дали са в отделни стаи или в една обща.

Момчето кимна пак и се понесе към бюрото на отговорника. Впи поглед в списъка на гостите през рамото на шефа си, зает в момента с разговор по телефона, и се върна при Нед.

— Радостен съм да ви кажа, че стаите са шестстотин и четири и шестстотин и шест — съобщи момчето с широка усмивка и множество поклони.

Нед му благодари и отиде до павилиона за вестници. Взе в ръка списание „Тайм“ и започна да го разгръща, като мушна букета под мишница и огледа зорко товарещите багажа момчета и отговорника им. Нямаше никакви признаци някой да е забелязал сделката му с момчето. Всеки си гледаше съсредоточено работата.

Нед се качи с асансьора на шестия етаж и почака прислужникът да се доближи. Беше възстар слаб китаец.

— Имам подарък за теб — каза му на кантонски Нед и пъхна в ръката му хиляда хонконгски долара.

Беззъбата челюст на човечеца увисна.

— Искам малка помощ — усмихна се Нед. — Искам да отвориш шестстотин и четири, стаята на сестра ми. Ще й честитя рождения ден.

Старчето прибра парите и го отведе до вратата. Тъкмо понечи да почука, и Нед задържа ръката му.

— Не, не — каза той. — Искам да я изненадам.

Китаецът кимна, извади ключ от джоба си и го вкара в ключалката. Нед огледа бързо коридора в двете посоки и измъкна револвера. Вратата се открехна на сантиметри и старецът се отмести встрани, но Нед го блъсна силно в гърба, отвори с удар вратата, а китаецът се просна на килима в стаята.

Нед влезе със скок, хвърли цветята на пода и стисна револвера с две ръце. Жертвата му тъкмо се вдигаше в леглото и светлината от прозореца зад него осветяваше пясъчнорусата му коса. Тристан Уилямс изглеждаше объркан и се мъчеше да се изправи. Нед заби два куршума в челото му и той падна. Изстрелите се чуха като леко плющене.

Нед се обърна и потърси с поглед Блументал. Нямаше я в стаята. Тогава забеляза леко открехнатата междинна врата. Оттам се чуваше шуртене на вода.

Нед насочи оръжието си към лежащия на пода китаец. Посочи му с пистолета да се придвижи към дрешника. Отвори го и грубо бутна старчето вътре, след това превъртя ключа. Отиде до другата стая и бавно надникна вътре. Беше празна, но водата в банята шуртеше. Вратата й бе открехната около десетина сантиметра. Значи Блументал пълнеше ваната.