Робин Кук - Признаци на живот

— Предполагам, че човекът в белия костюм е мистър Йип.

Бентли ги чакаше долу в колата. Като седнаха на задните седалки, Тристан го запита знае ли къде е ресторант „Стенли“.

— Знам, разбира се. Той е в Стенли, сър — отговори Бентли.

— Добре. Хайде да вървим в Стенли.

Този път влязоха в друг от подводните тунели, Абърдин Тънел, два пъти по-дълъг от тунела Крос Харбър, но поради по-бързото движение го изминаха за двойно по-кратко време. Когато излязоха от него, пред очите им се разкри прекрасна гледка: широки златисти плажове и тиха синьо-зелена вода с хиляди къпещи се хора.

Докато колата вървеше по шосето успоредно на бреговата линия, Тристан свали отново стъклото и запита:

— Бентли, да си чувал някога името Йип?

— То е често срещано, най-обикновено китайско име — каза шофьорът.

— Когато ние срещнахме този мистър Йип, той бе облечен в изряден бял копринен костюм.

Бентли извъртя рязко глава назад и колата се люшна встрани, но той мигом я овладя.

— Срещнали сте се с мистър Йип с белия костюм?

— Да — отвърна Тристан. — Изненадан ли си?

— Познавам само един мистър Йип с бял костюм и неговата специалност са силовите методи — обясни Бентли. — Той е четиристотин двайсет и шест. Това значи, че е червен полицай на триадите и техен екзекутор. Върши цялата мръсна работа: мошеничество със заеми, проституция, комар, контрабанда и всички подобни мръсотии.

— Отиваме в ресторант „Стенли“ за среща с този мистър Йип — обясни му Тристан.

Бентли отби встрани от пътя и удари спирачка.

— Налага се да поговорим — каза той.

През следващите петнайсет минути Тристан и Бентли направиха нова уговорка за по-високо заплащане. Срещи с мистър Йип не влизаха в досегашния договор. След това Бентли продължи пътя си.

— Известно ли ти е в коя триада е мистър Йип? — запита Трис.

— В наемните ми задължения не е предвидено да давам сведения за триадите — отговори Бентли.

— Добре тогава — каза Тристан. — Аз ще произнасям имена на триади, а ти ще кимнеш с глава, ако улуча.

Бентли помисли малко, после се съгласи.

— „Уинг-Син“ — изрече името Тристан.

Бентли кимна утвърдително.

Мариса беше уплашена от мистър Йип още при първата им среща, сега страховете й нараснаха значително.

— Имаме още достатъчно време да променим намеренията си и да отлетим веднага — подметна Тристан.

— Стигнахме толкова далеч — каза Мариса. — Не се предавам!

Бентли спря на паркинга, успореден с бреговата линия, като насочи колата с предницата към шосето. Кимна надясно.

— Това е ресторантът „Стенли“.

Слезе и им отвори задната врата. Двамата излязоха под яркото слънце, но преди да направят и стъпка, се отвориха вратите на някои от паркираните наоколо коли и половин дузина китайци ги обградиха. Някои имаха автомати в ръцете си. Мариса и Тристан разпознаха в трима от тях отвлеклите ги вчера младежи.

— Моля, останете на местата си — каза един от тях, отиде до Бентли и измъкна пистолета му. Претърсиха Мариса и Тристан, после ги ескортираха в ресторанта.

Вътрешността му беше семпла, но елегантна. Масите бяха в старинен стил, а стените в прасковен цвят.

Отведоха ги в сепаре на горния етаж. Мистър Йип седеше на масата, облечен в белия си костюм. Един от китайците му каза нещо на кантонски. Той се наведе напред и облегна лакти на масата.

— Обидихте ме — каза, — като сте довели със себе си въоръжен бодигард.

— Не сме имали намерение да ви обиждаме — обясни Тристан с малко пресилена усмивка. — Но вчера направиха опит да ни очистят.

— Къде? — попита мистър Йип.

— В хотел „Пенинзула“ — отговори Тристан.

Мистър Йип отправи поглед към довелия ги китаец.

Той кимна, явно потвърждавайки думите.

— Опитите за убийство не са рядко явление — каза мистър Йип. — Такава е цената за извършване на известни услуги в Хонконг. Спрямо мен са правени няколко опита.

— Ние не сме свикнали на подобни неща — обади се Мариса.

— Независимо от това — реагира мистър Йип, — беше грешка да водите въоръжен бодигард при среща с мен. Освен това той вероятно не би имал възможност да ви защити.

— Ние сме чужденци — каза Мариса — и не знаем правилата.

— Този път ще ви извиня — рече мистър Йип. — Носите ли парите?

— Разбира се, приятелче — отговори Тристан, — но първо, какво става с информацията за нас?

— Моля ви — усмихна се мистър Йип и поклати глава удивен, — мистър Уилямс, не ме дразнете и не ме наричайте повече с вашето австралийско „приятелче“.