Робин Кук - Признаци на живот

— Правилно — отвърна Тристан. — Предполагам, че нашата позиция за пазарлък е отново твърде слаба. — Той бръкна в джоба си, извади хотелския плик с парите в него и му го връчи. — За харчене по вашите забавления. — И му се усмихна.

— Научавате бързо нашата хонконгска бизнес практика — пое плика мистър Йип. Разкъса го и веднага преброи парите, след което ги прибра в джоба си.

— Научих, че „Уинг-Син“ има делови връзки с австралийска компания, наречена „Фертилити Лимитид“ — каза мистър Йип. — От Китайската народна република те прехвърлят всеки два месеца по двама китайци вече няколко години. „Уинг-Син“ урежда транспорта им от мястото на прехвърлянето, а то е Пърл Ривър, северно от Джухай, до Абърдин. Оттам те ги закарват до летището Кай-Так, настаняват ги в самолет и ги отправят за Брисбейн. Това е за „Уинг-Син“ приятен, печеливш бизнес, е, не много голям, но приемлив.

— Кои са тези хора? — запита Тристан.

— Не зная и не ме е грижа — сви рамене мистър Йип. — Точно колкото за студентите от площад Тянанмън. Ние не се интересуваме кои са те. Нас ни интересува единствено плащането на нашите транспортни разходи.

— Защо биват извеждани по контрабанден път от Китайската народна република?

— Нямам представа — отвърна мистър Йип. — Това не е важно за „Уинг-Син“.

— Досега не ни казахте нещо, което да не знаем — размаха ядосано ръце Тристан.

Мариса се размърда неспокойно. Страхуваше се, че той ще разгневи китаеца.

— Съгласих се да проведа проучвания за вас и наистина го сторих — каза мистър Йип. — За да успокоя недоволството ви, бих ви предложил и допълнителна възможност. Да посетите капитана на джонката, който поема хората от Китай.

Мариса долови веднага, че Тристан посиня от гняв. Страхуваше се, че той може да предприеме нещо, с което да постави под заплаха тяхната сигурност. Надяваше се, че ще прояви интерес към предложението на мистър Йип. Самата тя се заинтересува. Може би споменатият капитан би им осигурил необходимата информация.

— Добре — съгласи се Тристан. — Ще сторим и това. По какъв начин да намерим този капитан?

— Той е в Абърдин — каза мистър Йип. — Ще ви дам един от моите сътрудници да ви отведе при него. — След това инструктира на бърз кантонски диалект един от своите хора.

— Умирах от страх, че ще направиш някоя глупост — каза Мариса.

— Този гаден плъх ни изигра — възмути се Тристан. — Тая кална свиня прибра парите и ни хвърли в лицето куп дрънканици. — Всичко това Тристан изрече на австралийски жаргон.

— Понякога се чудя дали говориш английски — каза Мариса.

Те бяха отново в лимузината, а Бентли следваше мерцедеса, който ги отвеждаше при капитана, споменат от мистър Йип.

Когато навлязоха в Абърдин, те забравиха за момент грижите си. Градът беше нещо изключително. Грамадното пристанище бе претъпкано от хиляди китайски лодки и джонки, така притиснати една до друга, че образуваха плуващ град от коптори. Насред мизерията и мръсотията се издигаха няколко плаващи ресторанта, украсени с червени и златни шарки.

— Колко хора живеят тук? — запита Мариса.

— Около двайсет хиляди — отговори Бентли. — Мнозина от тях рядко стъпват на брега. Пратени са тук от правителството.

— И никакъв водопровод, никаква канализация. Можеш ли да си представиш какво огромно количество чревни бацили се развъждат в цялата тази мръсотия? — каза Тристан с отвращение.

Когато навлязоха в самия град, видяха множество бижутерийни магазини и банки. Беше ясно, Абърдин е град на голямото богатство и пълната бедност.

— Всичко това е от контрабандна дейност. Абърдин е бил център на контрабанда и пиратство далеч преди Хонконг да съществува. Естествено, тогава не се е наричал Абърдин.

Близо до моста Ап Лей Чоу водещият „Мерцедес“ спря при дока с китайските лодки. Помощникът на мистър Йип излезе от колата и Бентли се установи на паркинга. Докато тримата слязат и доближат кея, китаецът бе повикал моторизирана китайска лодка. Всички се качиха на нея и тя се понесе по мътната нечистотия.

— Надявам се, че лодката няма да се прекатури — изкоментира Тристан. — Само едно потапяне в тази помия, и всички сме мъртви.

В същия момент видяха група дечурлига да се гмуркат във водата с нескривано удоволствие.

— За бога! — извика Тристан. — Та тези хлапаци трябва да притежават страшно развита имунозащитна система.

— Кои са тези хора? — запита Мариса. Пред очите й се редуваха джонки с цели семейства и прострени дрехи да съхнат.