Робин Кук - Признаци на живот

— Кажи му да го опише и питай виждал ли го е преди — намеси се в разговора детективът англичанин.

Китаецът разпита отново старчето, а после преведе:

— Казва, че не го е виждал преди и не можел да го опише, тъй като за него всички бели хора изглеждали еднакви.

По това време пристигна и хотелският управител.

Мариса бе изпаднала в шок и Тристан стоеше до нея, обхванал я с ръце. Управителят поднесе съболезнованията си и хиляди извинения от хотелската управа, като добави, че е говорил с полицията и оттам са му наредили гостите на хотела да не влизат в своите стаи и да не докосват нищо. Той си бил позволил да ги прехвърли в апартамента „Марко Поло“. Те бяха отведени и настанени в най-луксозния апартамент на хотела.

Мариса потъна в едно от креслата, напълно изтощена.

— Не мога да повярвам — изпъшка тя. — Защо е дошъл? Никога не съм мислила, че ще пристигне, и то след последния ни телефонен разговор.

Тристан приседна до нея и улови ръката й.

— Какво се е случило? — запита напрегнато той.

Мариса се отпусна и си изля душата. Тя никога не бе му споменавала за семейните си неприятности, особено от последните месеци. Разказа всичко от начало до край и завърши:

— Той никога нямаше да дойде тук. Сторил го е заради мен. — Сълзите като река обливаха лицето й.

— Мариса — поклати глава Тристан. — Не можеш да знаеш какво е мислил, когато се е запътил насам, но не бива да виниш себе си за тази трагедия. Ти не си виновна.

— Мисля, че ще е добре да сменим хотела — предложи изведнъж тя.

— Аз имам по-добра идея — отговори Тристан. — Какво ще кажеш да идем на джонката?

— Бях забравила — каза тя. — Не ми е до пътуване с нея. Особено сега.

— Напротив — отвърна той. — Тъкмо сега му е времето. Разбери, че трябва да правим нещо, а не само да седим. Трябва да ангажираме в нещо вниманието и мисълта си, за да се отклоним от тези трагични преживявания.

— Добре — каза накрая Мариса. — В момента се чувствам така, сякаш нямам какво повече да губя.

Тристан вдигна телефона и нареди да им приготвят няколко кутии със сандвичи и бутилирана вода. Слязоха долу и се измъкнаха пак през служебния изход. Бентли чакаше в колата.

— Към Абърдин — викна му Тристан. — Започваме контрабанда.

Тръгнаха и скоро навлязоха пак в тунела Крос Харбър, където веднага забавиха ход поради голямото движение.

— Проклятие! — измърмори Тристан, поглеждайки часовника си. — Времето почти изтича. Ако Фа Хуанг реши да вдигне котва точно в шест, ние оставаме извън борда.

Мариса бе затворила очи. Чувстваше се така тъпо, сякаш всичко, случващо се около нея, не бе реалност.

Екскурзоводът гледаше през бюрото към човека срещу себе си. Напрежението помежду им беше нормално за двама експерти в една и съща мръсна работа. Мистър Йип знаеше, че Нед е жесток варварин, а Нед мислеше, че мистър Йип е гадна лакома свиня в бял костюм.

Седяха в същия кабинет, където бе посрещнал за първи път отвлечените от неговите хора Мариса и Тристан. Уили беше отвън с хората на мистър Йип.

— Надявам се, че мистър Панг ти е позвънил — каза Нед.

— Стори го наистина — отговори мистър Йип, — но ми съобщи само, че имаме да вършим работа. Каза ми, че става дума да се справим с една двойка, мъж и жена, и ти ще платиш на „Уинг-Син“ сто и петдесет хиляди долара. Не уточни други подробности.

— Мъж и жена — подхвана Нед. — Имената им са Тристан Уилямс и Мариса Блументал. Настанени са в хотел „Пенинзула“, но скоро може да го сменят.

— Какво съвпадение — усмихна се мистър Йип. — Със същата двойка се срещнах точно в този кабинет.

— По какъв повод? — запита Нед.

— Платиха ми за информация — каза мистър Йип. — Интересуваха се за хората, които прехвърляме тайно от Китай.

— И какво научиха? — поразмърда се нервно Нед на стола си.

— Много малко, мога да те уверя. „Уинг-Син“ никога не се е бъркал в работата на „Фертилити Лимитид“. Така че какво се полага на мен в цялата тази работа? — запита Йип.

— Обичайните десет процента — отговори Нед.

— Обичайните са петнайсет — усмихна се Йип.

— Дадено — съгласи се Нед.

— Удоволствие е да правиш бизнес с човек, запознат с нашите методи — каза Йип. — И имаме късмет. Въпросната двойка е планирала тази вечер да отплава с джонката, контрабандираща хората за „Фертилити Лимитид“. Това прави задачата ни много по-лесна и ефикасна. Труповете ще бъдат изхвърлени в морето. Чиста работа.

Няколко минути по-късно бяха вече в гъстия трафик.