Робин Кук - Признаци на живот

— Не съм сигурен — отвърна Це. — Една година, може би най-много две. Не знам.

Внезапно усетиха, че не са сами. Капитанът стоеше до тях и говореше нещо. Бентли преведе:

— Жената на капитана е приготвила храна и кани всички.

— Защо не? — каза Тристан, като се изправи. — Все пак трябва да получим нещичко за моите нещастни три хиляди и петстотин.

Няколко маса по-късно Мариса и Тристан лежаха върху бамбуковата рогозка на задната палуба до кърмата.

Мариса не бе хапнала нищо, но бе изпила почти всичката донесена вода. Повръщането я бе обезводнило. След като поговориха, че въпреки всичките им усилия и понесените рискове и този път не успяха да стигнат до нищо, те заспаха.

Мариса се събуди малко преди разсъмване. Гъста мъгла обвиваше всичко, но екипажът бе вече вдигнал котва и се готвеше да опъне платното. Мариса слезе долу. Жената на капитана й предложи чай. Отнесе го горе и си го разделиха със събудилия се вече Тристан.

Утринният ветрец понесе джонката плавно напред в южна посока, към брега на КНР. Мъглата се вдигна и те видяха стотици риболовни лодки да се носят по повърхността. Всичко вървеше съвсем спокойно, когато в далечината се чу шум от мощен мотор. Капитанът нареди да свалят платното, запали дизелите и джонката се понесе към малко заливче в сушата на КНР. Бентли обясни, че капитанът се бои, че този мощен мотор може да е на кораб от бреговата охрана на КНР или пиратски кораб, затова иска да се скрие в заливчето.

Бяха стигнали на около сто метра от брега, когато източникът на този силен шум се появи. Беше мощна моторница пура. Тя идеше право към тях. Капитанът излая някаква заповед и матросите му се появиха с тежките автомати АК-47 в ръце. Капитанът изрева друга заповед и Бентли преведе: всички да се скрият долу. Понесоха се гневни крясъци между капитана и хората от моторницата. Бентли преведе:

— Всичко е много странно. От лодката заявяват, че са дошли за белите дяволи, намиращи се на джонката.

— Какво значи „бели дяволи“? — запита Мариса.

— Боя се, че става дума за вас и Тристан — каза Бентли, — но капитанът е побеснял, че идват тук да го излагат на опасност.

— Какво става? — запита Мариса, тъй като кавгата не спираше.

— Капитанът заповяда да се махнат, но те отказват, докато не ви предаде вас или труповете ви. Те са от „Уинг-Син“.

— Ти не можеш ли да сториш нещо? — запита Тристан.

— Нищо в този момент — поклати глава Бентли. — Освен това капитанът ми отне оръжието снощи, като каза, че никой не бива да носи оръжие на корабчето му без негово разрешение. Но аз не мога да се боря с „Уинг-Син“.

В този миг вратата се отвори с ритник и един от хората на капитана заговори бързо, размахвайки оръжието си.

— Той настоява да излезете на палубата — каза Бентли. — Моите извинения.

— Тъй като не си в състояние да изпълняваш задълженията си на бодигард, ще можеш ли да ни придружиш навън като преводач? — поинтересува се Тристан.

— Ако капитанът позволи — отговори Бентли.

Излязоха на палубата и Тристан заговори бързо на Бентли, а той се обърна към капитана:

— Белият дявол ти предлага петдесет хиляди долара, ако закараш него и жената живи и здрави до Абърдин.

Изражението по лицето на капитана се промени. Той поопипа козята си брада, после погледна към двамата души в моторницата. Мариса също ги погледна и ги позна. Това бяха хората, хвърляли стръв за акулите, когато Уенди загина.

— Белият дявол повиши сумата на сто хиляди долара — викна Бентли, докато капитанът се колебаеше.

— Не мога да се бия с „Уинг-Син“! — тръсна глава Фа Хуанг.

Бентли погледна въпросително към Тристан и той нареди:

— Удвоявам сумата на двеста хиляди долара.

Преди Бентли да преведе новото предложение, се чу рев на още по-мощен мотор зад островче на четвърт миля. Оттам изскочи металносив кораб с 50-милиметрово оръдие на носа си. Беше голям патрулен кораб от бреговата охрана на КНР.

Капитанът изкрещя и един от неговите хора хвърли тежката си пушка в ръцете му. Капитанът изстреля един откос над главите на хората в моторницата пура и същевременно изрева нещо с все сила. Бентли преведе, че вика „Крадци!“. Моторницата направи бързо голям кръг и побягна с бясна скорост обратно. Патрулният кораб също направи завой и я последва, като изстреля първия си снаряд. Започна лудо преследване, но моторницата с бясна скорост изчезваше все по-надалеч. От кораба стреляха след нея, но скоро се отказаха.

— Никога не съм очаквал, че тъкмо китайските комунисти ще спасят живота ни — обърна се Тристан към Мариса.