Робин Кук - Признаци на живот

— Няма ли по-бърз начин да пристигнем? — запита Нед.

— Отпусни се — каза Йип. — Считай работата за свършена.

Дори тунелът Абърдин бе претъпкан по това време на деня. Все пак успяха да пристигнат, когато Фа Хуанг даваше разпореждания за вдигане на котвата. Мариса забеляза, че капитанът има компания. Двама китайци със зли лица стояха на кърмата и наблюдаваха тяхното пристигане, а на Мариса се сториха бандити.

— Това са матросите на капитана — обясни Бентли.

Качиха се на джонката и по стълбата на горната палуба. Тук капитанът ги поздрави и им представи двамата си матроси: Маа и Лю. И двамата се поклониха. После капитанът им заповяда и те пъргаво вдигнаха котвата. Запалиха двата дизелови мотора и с много лавирания джонката излезе в открито море.

Насочиха се на запад, към бреговете на КНР. Залезът беше прекрасен над спокойната вода и под чистото небе. Очите на Мариса не виждаха тази красота. Тя бе седнала на парапета и със затворени очи плачеше, а приятният бриз изсушаваше сълзите й, преди някой да е успял да ги забележи. На всичко отгоре започна да й се повдига, когато джонката се разлюля от бързия ход.

Нед Кели започна да псува така грозно, както само австралиец умее, когато видя, че мястото на джонката на Фа Хуанг е свободно.

— Попитай съседите дали Уилямс и Блументал са се качили на джонката! — изкрещя заповеднически Нед.

— Да не съм ти слуга — озъби се мистър Йип. Нед го ядосваше все повече.

— Какви ги дрънкам! — изпъшка Нед. Той знаеше, че с Йип трябва да се отнася внимателно, ако иска да върши работа с него. — Моля те, попитай ги. Извинявай, не исках да те обидя.

Йип се обърна към съседите и поговори на танка, после каза:

— На борда е имало двама бели дяволи.

— Можем ли да тръгнем след тях? — запита Нед.

— Разбира се — отговори мистър Йип, — има само един проблем.

— Какъв е той? — запита Нед.

— Ще трябва да пуснеш още малко сухо. Налага се да наема специална моторница пура. Тя е с мощен мотор и никой не може да я надмине по скорост. За един час изминава петдесет мили.

19 април 1990 г.

22:51 вечерта

— Мариса! — викна Тристан. — Установихме контакт. Защо не идваш тук, на палубата?

Мариса седна. Досега тя бе лежала на бамбуковата рогозка в склада.

Вечерта не бе минала добре. На час и половина път от Абърдин бяха заобиколили остров Лантау и тогава започна страхотията. Розово-синьото небе се покри изведнъж с облаци. От спокойните води започнаха да се издигат двуметрови вълни. Предишното гадене бързо премина в морска болест. Безсилна, тя се улови за парапета на задната палуба и започна да повръща във водата.

Тристан загрижено стоеше до нея, но не можеше да направи нищо да й помогне. По някое време той отвори кутия със сандвичи и започна да се храни. Само от вида и миризмата на храната на Мариса й стана още по-зле и тя го отпрати настрана.

Когато се изля дъждът, бе принудена да се приюти в разхвърляния склад. Бурята премина, но джонката продължи да кръстосва край брега на комунистически Китай напред-назад.

Капитан Фа Хуанг бе напрегнат и непрекъснато се взираше в дърветата по брега. Внезапно оттам се появи кратка светлина, а след това заблещука на равни интервали. Капитанът незабавно спря джонката срещу светлинните сигнали и подаде своите. Котвата бе спусната, а след това двамата помощници се появиха на палубата с тежки автомати АК-47 в ръце.

— Капитанът се бои от пирати — пошепна Бентли.

— Има ли тук пирати? — със същия тон запита Тристан.

— Винаги е имало пирати в устието на Пърл Ривър — отговори Бентли — и винаги ще има.

Изтекоха около пет напрегнати минути и внезапно из гъстата мъгла изплава малка дървена лодка с две фигури на нея. Капитанът продума нещо и от лодката му отговориха. Тогава той ги покани горе. Бяха хората, подлежащи на контрабандно прехвърляне. Всички на джонката се отпуснаха с облекчение.

Котвата бе вдигната, огромното платно бе разгънато на мачтата и джонката се отдалечи бавно от бреговата линия. Двамата новодошли китайци се притискаха един към друг в основата на мачтата. Всички на борда пазеха пълно мълчание, докато джонката се отдалечи достатъчно от брега на комунистически Китай. Тя се носеше безшумно в непрогледната тъмнина по тихото море.

След около час плаване отново се озоваха пред брега с много дървета. Бентли отиде при капитана и говори доста време с него. Когато се върна, обясни:

— Това е твърде отдалечено от брега островче, напълно необитаемо. Влизаме в едно от заливчетата, където ще пуснем котва.