В същия момент котвата цопна във водата и платното бе свалено. Мариса се изплаши да не би нещо да не е в ред.
— Капитанът ми обясни — продължи Бентли, — че ще трябва да дочакаме тук зазоряването, за да тръгнем тогава за Абърдин. Призори ще имаме възможност да се смесим с многото излизащи за риболов лодки и така да се измъкнем. Ако тръгнем още сега, радарите от Китай ще ни уловят, защото местните лодки не излизат нощем, и ще загазим.
— Можем ли да поговорим с тези две приятелчета? — запита Трис.
Бентли изтича до капитана и се върна бързо.
— Можете да говорите колкото искате, само да не сте шумни.
Всички се приближиха до бегълците и Бентли започна да ги представя. Бяха хора на възраст около тяхната. Много напрегнати и уплашени. Бентли заговори с тях и преведе, че са дошли от малък градец на провинция Гуандонг. Чианг Лам беше монах от будистки манастир, успял да се легализира през комунистическата ера. Це Уа беше селски лекар, оцелял след културната революция. Причината да напуснат била обещаната им голяма сума пари. Имали намерение да се върнат след две години. Никой от тях не можа да обясни защо им е била предложена тази отлична за тях възможност. Це каза, че той е избран, понеже е доктор. Нямал конкуренция. Семейството му се състояло от жена му и детето, а също неговите родители и родителите на жена му. Чианг каза, че той е избран поради владеенето на бойните изкуства.
— Имам усещането, че ключът за разкриване на загадката е докторът — рече Мариса.
Тристан кимна одобрително.
Попитаха Це дали знае нещо за техниката инвитро.
— Аз знам до известна степен английски — обади се внезапно Це. — Чианг не знае, но аз знам. Учил съм английски с помощта на книгите, прочетени от мен през годините на медицинската ми подготовка в Гуанджоу.
— Това е много окуражително — каза Тристан. — Твоят английски звучи съвсем правилно. Учил си се добре.
— Благодаря — каза Це. — За съжаление чета английски много по-добре, отколкото мога да говоря.
— Разбираш ли термина „фертилизиране инвитро“? — запита Трис.
— Разбирам — отговори Це. — Но зная твърде малко за метода. Само споменатото в попадналите ми книги.
— Интересува ли те този метод? — запита Мариса.
— Този метод няма да ми е от полза — усмихна се Це. — В Китай имаме изключително много население и много бебета.
— А какво ще кажеш за туберкулозата? — запита Мариса. — Дали тя е проблем в Китай? Попадал ли си на различни нейни проявления?
— Напоследък не — отвърна Це. — В Китай се провежда строга програма за ваксиниране с БЦЖ. Преди хиляда деветстотин четирийсет и девета година туберкулозата бе широко разпространена, но ваксината промени основно картината.
— Какво ще кажеш за хероина? — запита Тристан.
— Ние нямаме хероин — каза Це. — Опиатите не са проблем у нас.
— А венерическите болести? — попита Мариса.
— В Китай има съвсем малко венерически болести — отговори Це. — Комунистите ликвидираха венерическите болести и опиума. Сега се провежда строга превантивна здравна програма. Ние не разполагаме с големите пари и средствата за лечението им.
— А какво ще кажеш за лекарската си практика? — запита Тристан. — Какво включва тя?
— Практиката ми е типично селска — отговори Це. — Имам малка амбулатория. В нея провеждам здравна просвета, имунизации и контрол върху раждаемостта за около четири хиляди души селско население. Лекувам леки заболявания и травми, а по-тежките случаи отпращам в районната болница. Прилагам билколечение и акупунктура, ако пациентът настоява, но моето обучение в Гуанджоу имаше своя акцент върху модерната медицина, въпреки че не разполагам със съвременна апаратура за лечение или само най-елементарна.
Всички бяха насядали върху палубата с кръстосани крака. Въпросите се изчерпваха вече, но Тристан запита:
— Кой ви предложи работа извън Китай?
— Триадата „Белият лотос“ — отговори Це.
— И в Китай ли има триади? — запита Мариса.
— Твърде много — намеси се Бентли. — Та нали тъкмо в Китай са се зародили още в далечното минало.
— А защо е важно Чианг да владее старите бойни изкуства? — запита Тристан.
— Чианг е с мен, за да ме защитава — отговори Це.
— А защо ти е необходима защита? — зададе поредния въпрос Тристан.
— Не знам — гласеше отговорът на Це.
— И се захващате с всичко това за пари?
— Обещани са ни надници за много години — каза Це. — Аз получих аванс за една година.
— Как мислиш, колко време ще бъдете извън страната?
Читать дальше