Робин Кук - Признаци на живот

— Не се безпокойте. Най-добре ще е да отидете в Гуанджоу. Там има американско консулство, да ви помогнат. Аз съм го посещавал, за да се сдобия с медицинска литература.

— А как ще стигнем до този град? — запита Тристан. — Предполагам, че да отидем пеша, ще е много ходене.

— Дълго ходене, да — съгласи се Це, — но до съседния град не е толкова далече. Там има амбулатория, подобна на моята, а и те разполагат с транспорт до Шиги, където е районната болница. Оттам можем да идем до по-големия град Форшан.

След един час ходене стигнаха в споменатото от Це градче и намериха амбулаторията. Тя беше бетонна сграда, боядисана в бяло. Влязоха вътре през ниска врата. Тристан и Бентли трябваше да се наведат, за да минат. Це изчезна да търси местния доктор. На дървената пейка, обикаляща отвътре чакалнята, нямаше свободно място и тримата останаха прави. Чакащите, без да проронят и дума, впериха в тях такива любопитни погледи, сякаш бяха дошли извънземни същества. Особено напрегнато ги гледаха децата.

— Сега вече знам как се чувстват кинозвездите сред обикновените хора — подметна Тристан.

Це се появи, придружен от висок слабоват китаец, облечен в бяла престилка по западен модел.

— Това е доктор Чен Чи Ли — представи го Це. — Той ви пожелава добре дошли и смята за голяма чест да бъде посетен от американски и австралийски лекари. Кани ви да разгледате мястото.

— А какво става с транспорта? — запита Тристан.

— Тук има линейка микробус — отговори Це. — С него ще отидем до Шиги. Оттам има автобус до Форшан, а след това с влак се отива до Гуанджоу.

— Колко ще ни струва превозът с линейката?

— Нищо — каза Це. — Ще пътуваме с няколко пациенти, изпратени до болницата в Шиги.

— Чудесно — зарадва се Тристан. — Хайде да разгледаме амбулаторията.

С оскъдната си овехтяла мебелировка стаите изглеждаха доста просторни. Манипулационната беше спретната, въпреки че металната маса бе поръждясала. Тук имаше порцеланова мивка и старовремски стъклен шкаф, пълен с инструменти.

Забелязал, че Мариса проявява интерес към инструментите, Чи Ли отвори шкафа. Мариса трепна, когато разтвори метална кутия с доста остарели игли, изтъпели от продължителна употреба. След това забеляза на по-горната лавица множество ваксини, сред които и твърде много шишенца с противотуберкулозната ваксина БЦЖ. Спомни си, че Це бе разказал за високата ефективност на тази ваксина в КНР, докато в САЩ не видяха полза от нея. На шишенцата пишеше, че е произведена във Франция. Попитаха Чи Ли дали има висока заболеваемост от туберкулоза, а той отговори отрицателно. На въпроса знае ли за туберкулоза на женските полови органи той уточни, че изобщо не е срещал такава форма на туберкулоза.

Влязоха в стаята за преглед на болните. В ъгъла беше седнала на стол видимо здрава млада жена. Като ги видя, тя стана и се поклони. Мариса се спря. Забеляза веднага съвсем нов, модерен гинекологичен стол с неръждясали стойки за краката. Той беше в рязък контраст с всичко останало, овехтяло и износено.

— Как е стигнал този стол дотук? — обърна се Мариса към Це.

— Както всички останали подобни столове, доставени от правителството в селските амбулатории в Китай — каза Це.

Мариса кимна, сякаш й бе ясно, но не разбра нищо. Защо тъкмо най-модерни гинекологични столове се изпращат в селата?

— Ние ги ползваме много често — продължи Це. — Контролът върху раждаемостта е първостепенна задача на правителството.

— Какъв начин за контролиране на раждаемостта предпочитате? — запита тя. — Вътрешноматочни манипулации?

— Не — отговори Це. — Прилагаме стерилизиране на жените. След раждането на едно или две деца жената бива обикновено стерилизирана.

Тристан повика Мариса от другата стая, но тя не му обърна внимание. Въпреки че беше чувала за стерилизиране на жените в КНР, тя се учудваше как може лекар така хладнокръвно да говори по въпроса. Това засегна женската й чувствителност.

— Как извършвате стерилизацията? — запита тя.

— Блокираме им фалопиевите тръби — каза спокойно Це.

— Под упойка ли? — продължи да разпитва Мариса.

— Не е необходима упойка — отговори Це.

— Как е възможно? — Мариса знаеше, че за да се затвори фалопиевата тръба, трябва предварително да се разшири шийката на матката, а това е страшно болезнено.

— Много е лесно за нас, селските лекари — обясни Це. — Вкарваме през шийката много тънък катетър с метален водач и го извършваме само по усета на ръката, нямаме нужда от пряко наблюдение. Тази манипулация не е никак болезнена за пациентката.