Робин Кук - Признаци на живот

— С колко месеца разполагам, за да свърша всичко това? — запита шеговито Сирил.

— Необходимо ни е колкото може по-скоро. А има и още. Спомняш ли си онази млада жена с дисеминарна туберкулоза в „Мемориал“. Тя умираше тогава. Ако, не дай боже, е умряла, моля те, вземи от нея серум за изследване, а също протокола от аутопсията и препис от болничния й лист. Още, имаше жена на име Ребека…

— Чакай малко — прекъсна я Сирил. — Не смогвам да запиша всичко, което ми изреждаш.

След кратка пауза, като чу гласа му, Мариса продължи:

— За Ребека Зиглър предполагаха, че се е самоубила. Аутопсираха я в „Мемориал“. Вземи серум и от нея.

— Боже мой, Мариса, за какво ти е всичко това?

— Ще научиш много скоро — отговори тя. — Но имам още поръчки. Има ли при вас тест ЕЛИСА за бацилите за БЦЖ?

— Не знам в момента, но ако няма, можем да го направим.

— Направи го — каза Мариса. — И последно.

— Божичко, Мариса… — изпъшка Сирил.

— Нуждаем се спешно от американска виза за доктор Уилямс — приключи с поръчките си Мариса.

— Ох, защо ли не се обадя направо на президента на Щатите и той да поеме грижата за всичко това? — пошегува се Сирил.

— Разчитам на теб — отвърна Мариса.

Тя съзнаваше, че изисква твърде много от Сирил, но това беше жизненонеобходимо. Пожелаха си всичко добро и приключиха.

— Добре ли чух, че ми се предлага пътуване до САЩ? — надникна Тристан през открехнатата врата.

— Надявам се да е така — каза тя. — Колкото по-бързо, толкова по-добре.

Посещението в американското консулство бе приятна изненада. Още щом казаха имената си, бяха въведени в кабинета на консула. През нощта бяха получени нареждания от Държавния департамент и всичко течеше гладко.

— Не зная кои сте вие — каза консулът Дейвид Кригър, — но съм изумен от скоростта, настойчивостта и подкрепата, оказвана ви от отговорните лица в САЩ. Не получавам често разпореждания за издаване на спешна виза за някого, но съм щастлив да ви съобщя, че визата за доктор Уилямс е вече готова.

Лично консулът ги придружи до Бюрото за сигурност в града. Въпреки че на китайските следователи бяха дадени предварителни инструкции, те настояха да разпитат Мариса и Тристан в присъствието на Дейвид Кригър. Изпратиха хора с хеликоптер да проверят твърденията на Мариса и Тристан, че по пътя са минали през еди-кои си села. За Мариса беше ясно, че китайските власти свързват влизането им в страната с инцидента, предизвикан от моторницата пура. Мариса побърза да им разкаже, че тъкмо когато се е появила от една страна мощната моторница, а от друга — патрулният кораб, капитанът на джонката ги принудил да скочат в морето.

Когато се върнаха в консулството, Дейвид Кригър беше оптимист, че всичко ще се уреди бързо. Той любезно ги покани на обяд у дома си. След това им помогна да си купят дрехи в западен стил. Когато се върнаха с покупките, консулът бе получил вече разрешението да напуснат КНР когато искат.

— Ако бързате — предложи им той, — мога да уредя да отлетите за Хонконг още днес следобед.

— Не, не Хонконг — бързо се противопостави Мариса. — Няма ли директни полети оттук за други съседни страни? — Тя изпитваше ужас от възможността да се сблъска отново с убийците от „Фертилити Лимитид“ или „Уинг-Син“.

— Има ежедневен полет до Банкок — отговори консулът.

— Много по-добре — каза Мариса.

— Но той е в посока, обратна на пътя ви към САЩ.

— Независимо от това — усмихна се Мариса невинно. — Предпочитаме да удължим малко пътуването си, отколкото да се връщаме в Хонконг.

— Съвсем права си, скъпа — каза Тристан.

— Това са всички статистически сведения, които успяхме да съберем за толкова кратко време — каза Сирил Дубчек, като подаде на Мариса куп листа, написани на компютър.

Мариса, Тристан и Сирил бяха седнали в кабинета на д-р Дубчек в Центъра за контрол върху заболяванията в Атланта, Джорджия. Мариса и Тристан току-що бяха пристигнали следобеда от своето изнурително пътуване над Тихия океан от Банкок, през Хонолулу и Лос Анджелис до Атланта. Въпреки че бяха изтощени, Мариса настоя да отидат веднага в Центъра за контрол върху заболяванията.

Тя изучаваше страниците внимателно. Тристан погледна въпросително Сирил и сви рамене. Все още не бе проумял какво търси Мариса.

— Точно както си мислех — повдигна глава от статистиките Мариса. — Тукашните данни за успеха на фертилизирането от цялата страна са огледален образ на същите данни от австралийската клиника. Те показват, че всички женски клиники в САЩ имат висока степен на забременяване на пациентки при малък лечебен цикъл. С други думи, повечето от подложените на инвитро жени в края на краищата забременяват, но трябва да минат през множество цикли преди това. Погледнете как успехът със забременяването се повишава след петия цикъл.