Робин Кук - Признаци на живот

Капитанът се извъртя с пушката в ръка и изкрещя доста дълъг монолог. Бентли преведе:

— Капитанът се страхува, че патрулният кораб ще се върне и ако открият външни хора на джонката му, ще загази здраво. Затова заповяда всички да скачаме в морето и да изчезваме.

Моторният рев се засили, когато корабът се насочи към джонката. Чианг Лам започна да говори с капитана, силно разтревожен, като се озърташе.

— Той казва, че не знае да плува — преведе Бентли, — и не иска да скочи във водата.

Капитанът опря пушката на рамото си и докато монахът продължаваше да хленчи, без миг колебание го надупчи като решето. Монахът се стовари безжизнен на палубата. След нова заповед на капитана един от хората му вдигна трупа и го изхвърли в морето.

Бентли пръв прескочи парапета. Мариса и Тристан го последваха заедно, а Це скочи последен.

Леденостудената вода изведнъж заличи ужаса от извършеното хладнокръвно убийство пред очите на Мариса. Тя чу до себе си Трис:

— Свали обувките си, но не ги хвърляй. Така ще ти е по-лесно да плуваш.

Мариса хвърли бърз поглед назад и видя джонката да се отдалечава на север, в посока, обратна на патрулния катер.

20 април 1990 г.

8:05 сутринта

С обувките в ръка и под тежестта на мокрите дрехи Мариса се затрудняваше да плува и едва ли се бе приближила дори малко до брега. Тристан не се отделяше от нея.

— Дръж се спокойно, скъпа — каза той. — По-добре подай обувките на мен. — Напъха ги в джобовете си, а своите бе завързал за връзките и обвесил на врата си.

Освободила се от обувките, Мариса заплува по-добре. Бентли и Це бяха доста по-напред и Мариса видя, че те вече се изправиха и стъпили на крака, излязоха от водата. Когато Мариса и Тристан стигнаха същата плитчина, Бентли и Це изцеждаха вече дрехите си.

— Добре дошла в Китай — каза Тристан, хванал Мариса за ръка, докато излизаха на брега.

Плажът се простираше на около триста метра напред, притиснат отстрани от скалисти възвишения. Субтропични дървесни видове издигаха гъсти корони зад плажа. Птича песен огласяше въздуха.

Групата се отпусна на пясъка, поглъщайки с телата си топлите слънчеви лъчи след студената утринна баня. Тристан свали кожения си колан заедно с чантичката, извади ги и ги нареди върху пясъка да съхнат, като ги затисна с камъчета и мидени черупки. Внезапно всички доловиха леко, далечно бръмчене, усилващо се постепенно. Тристан го разпозна веднага и извика:

— Хеликоптер! Бегом всички под дърветата!

Едва бяха успели да се укрият под гъстата зеленина, когато голям военен хеликоптер затрещя над главите им и отлетя към морето, в посоката, накъдето изчезнаха патрулният кораб и моторницата пура. Измъквайки се от листака, съзряха металната птица така бързо да се отдалечава, че вече беше като малка птичка.

— Дали ни видяха? — зачуди се Мариса.

— Не! — отговори категорично Тристан. — Но се чудя как не забелязаха голямото количество хонконгски долари, разпръснати по пясъка. Силно им е блестяло.

След приятна и спокойна половинчасова почивка поеха на път. Це би трябвало да познава това място и всички тръгнаха след него.

Най-напред минаха през тресавище, после навлязоха и прекосиха неголяма гора. Когато излязоха от нея, пред тях се появиха оризища, ширнали се доста надалеч.

— Разпознах мястото — обади се Це. — Ей там напред има малко селце, където можем да получим храна.

— Как ще получим храната? — запита Тристан. — Ще приемат ли нашите кредитни карти?

— Ще използваме вашите хонконгски долари — каза Це.

— Приемат ли тук тези пари? — учуди се Тристан.

— Абсолютно — отговори Це. — В цялата провинция Гуандонг има черен пазар за хонконгски долари.

— Какъв е най-големият ни проблем тук, в Китай, след като сме влезли с визи? — обърна се Тристан към Бентли.

— Проблемите са два — му отговори той. — Нямате документи, от които да личи през кой пункт сте влезли, и печат на тях. Второ, всеки, влязъл в Китай, трябва да притежава митническа декларация и да я представи на властите, когато напуска страната.

— Но никой няма да ни закача, докато сме тук? — попита Тристан. — Тогава да вървим в селото за храна.

Це излезе прав. Селяните проявиха голямо желание да припечелят по някой хонконгски долар. За нищожна сума Тристан успя да облече всички в сухи дрехи и да получат вкусна храна. С изключение на ориза Мариса и Тристан не можаха да разберат какво ядат.

Когато се нахраниха, Тристан попита Це как могат да се снабдят с тази прословута митническа декларация. Це отговори: