Робин Кук - Признаци на живот

— Повечето са танка — отговори Бентли с нотка на присмех в гласа. — Те и техните предци живеят от векове във водата.

— Да разбирам ли, че ти не си танка? — каза Тристан.

Бентли се разсмя така, сякаш Тристан го сравнява с някаква първобитна общност.

— Аз съм кантонец! — заяви гордо той.

Скоро моторницата им мина покрай цяла редица джонки и при една от по-големите видяха отвор, не по-висок от линията на гърдите. Изведнъж от него излезе мощен китаец и се втренчи надолу към тях. Имаше рядка козя брадичка, а косата му бе натъкмена в старинна прическа с плитка. Бе облечен с ватена жилетка. Панталоните му бяха широки и достигаха малко под коляното. На краката си имаше сандали с кожени ремъци.

Разкрачил леко крака и поставил ръце на кръста си, той започна да говори с нисък, гробовен глас. Бентли каза, че това е танка. Човекът на мистър Йип се впусна в продължителна дискусия с него. И двамата спорещи изглеждаха ядосани. Посред разправията между солидните крака на баща си се появи тригодишно дете и погледна надолу.

— Имат неразбирателство за някакви пари — обясни Бентли. — Техният спор не ни засяга.

Внезапно капитанът се обърна към тях и каза нещо с гневен гърлен глас, сочейки ги с пръст.

— Добре — рече Бентли. — Можем да се качваме на джонката.

— Отидете сами — каза Мариса, като се взираше в гневните и немигащи очи на капитана.

— Моля — добави Бентли, — ако не се качите, той ще се почувства много обиден, защото ви покани.

Щом като Мариса, Тристан и Бентли се озоваха на джонката, докаралата ги лодка изчезна. Мариса се разтревожи.

— А как ще се върнем обратно? — запита тя.

— Не се тревожете — обясни Бентли. — Лодката ще се върне. Те отидоха да вземат само полагаемите се пари за капитана.

Капитанът ги заведе на по-горната, главна палуба и всички насядаха на бамбукови рогозки.

— Капитанът иска да се представи — каза Бентли. — Той се казва Зур Фа Хуанг.

Мариса и Тристан се усмихнаха и кимнаха. Същото стори и капитанът. Оттук нататък Бентли пое ролята на преводач.

Първата им работа беше да уточнят парите, полагащи се на капитана за информацията, давана от него. След дълга разправия със Зур Бентли предаде, че е уговорил хиляда хонконгски долара. Тристан ги плати. На въпроса кои са прехвърляните тайно хора, откъде идват, каква е професията им, Зур отговори, че не знае нищо и само допуска, че някои от тях са монаси. Тристан се разгневи много, а Мариса го предупреди, че са в ръцете на истински съвременен пират, та да внимава.

— И аз платих на тоя тъпак хиляда долара — крещеше Тристан, — за да ми каже, че не знае нищо.

Като видя гнева му, Зур направи ново предложение: тази вечер в шест часа той щял да преведе нови двама китайци. Ако пожелаели, те можели да го придружат и да говорят с подлежащите на контрабандно прехвърляне. Тристан трябвало да плати по две хиляди долара за себе си и за Мариса за тази цел. За три-четири часа щели да обиколят устието на Пърл Ривър и да се върнат тук. Последва ново разгорещено спазаряване и сумата бе определена общо на три хиляди и петстотин.

— Няма да се качим на тая скапана джонка — каза Мариса, когато седнаха отново в „Мерцедеса“ на Бентли. — Ще навлезем в китайски води. Ако бъдем заловени там, ще прекараме не знам колко години в техните затвори. Не можем да си позволим такъв риск.

— На мен ми се струва, че оставайки тук, в Хонконг, поемаме още по-голям риск. Имам предчувствието, че като тръгнем с капитан Фа Хуанг, ще разрешим проблемите си.

— Накъде? — запита Бентли, а Тристан му показа с жест да почака и продължи да обяснява на Мариса:

— Хората пътуват ежедневно за и от Китайската народна република. Научих, че и ние можем да получим визи за няколко часа, като платим малко повече. — Тристан отново се обърна към Бентли и запита: — Пътуват ли много хора от Хонконг към Китай и обратно?

— Колкото щете. Властите в Китай ги окуражават да ходят там да харчат доларите си. Аз имам перманентна виза и често ходя.

— Добре — каза Тристан, — защото се надявам да ни придружиш в това пътуване.

— Възможно е — отвърна Бентли, — но ще трябва да коригираме отново моето заплащане.

— Очаквах това — каза Тристан. — Ще го уредим.

Нед Кели чакаше в частния си апартамент на зданието Шанхай Банкинг Корпорейшън в Хонконг, за да бъде приет от Харълд Панг, един от най-висшите ръководители в града. Като председател на съветите на повечето големи корпорации, той беше един от най-могъщите хора в колонията. Независимо от огромните си легални бизнесвръзки беше и Драконовата глава на „Уинг-Син“. Благодарение на тази му позиция той беше преуспял и в легалната си дейност.