Робин Кук - Признаци на живот

— Внимавай! — предупреди той, усетил, че тя престъпва всякакви граници. — Набий си в главата, че ти е най-лесно на тебе, дето се правиш на умряла, а аз трябва да върша цялата работа.

— Работа? Боже мой! — процеди Мариса с отвращение. Понечи да продължи, но успя само да потисне едно силно изхлипване. В известна степен Робърт имаше право. Откакто започна сложната фертилизационна терапия, можеше да се каже, че не се случваше нищо, което да доведе до спонтанна близост в спалнята. Въпреки неимоверните усилия от нейна страна сълзите потекоха обилно.

Осъзнал, че я е засегнал дълбоко, Робърт поомекна:

— Съжалявам много! Всички тези опити не са леки за двама ни, и то специално за теб. Но не можеш да отречеш, че и на мен не ми е никак лесно. Колкото за днешното посещение в клиниката, съвсем не ми е възможно. За днес е назначено извънредно важно съвещание с група бизнесмени от Европа. Извини ме, но моят бизнес не може да бъде ръководен от прищевките на лекарите в Женската клиника, нито от капризите на собствения ти менструален цикъл. Едва в събота ти ми съобщи, че днес ще ти вадят яйцеклетки.

— Следваме същата схема както предишните три инвитро — каза Мариса. — Струва ми се, че не е нужно всеки път да ти го обяснявам подробно.

— Какво да ти кажа? Когато планирахме това съвещание, ние с теб не бяхме още ангажирани с фертилизационна програма. Така че не съм съобразявал работния си календар с твоите оплодителни цикли.

Гневът отново обзе Мариса, а Робърт се насочи към гардероба, за да си избере риза.

— Ти мислиш само за бизнеса — възнегодува Мариса. — Цялото ти време е заето единствено от срещи и съвещания. Не е ли възможно да отложиш днешното с половин час?

— Би било доста трудно — дойде отговорът.

— Бедата е, че за теб бизнесът е на първо място в света. Мисля, че твоите понятия за важно и незначително са напълно объркани.

— Това си е твое мнение и ти имаш право на него — отвърна спокойно Робърт, като гледаше да избегне нова разправия с взаимни обвинения. Осъзнаваше, че трябва да замълчи, но тя го беше засегнала по чувствителното място. — В бизнеса няма никаква наследствена обремененост. Той носи храната върху масата и той дава покрив над главите ни. Освен това на теб ти е известна моята привързаност към работата още преди да се оженим. Аз съм влюбен в работата си и тя ме възнаграждава за моята преданост.

— Преди да се оженим, ти заявяваше, че в живота на човека най-важното нещо са децата — реагира веднага Мариса. — Сега се оказва, че бизнесът е преди тях.

Робърт пристъпи до огледалото и започна да завързва вратовръзката си, като не остави без отговор нейното напомняне:

— Точно такива бяха чувствата ми, преди да разберем, че ти не можеш да родиш, поне не по нормалния начин. — Внезапно млъкна, разбрал, че е допуснал грешка. Обърна глава и изгледа жена си. Откри, че безгрижният му коментар не бе минал незабелязано, и реши да внесе малка корекция: — Исках да кажа, преди да научим, че ние не можем да имаме деца по обичайния начин.

Играта с фразеологията не бе смекчила удара. Гневът на Мариса светкавично се превърна в дълбоко отчаяние. Сълзите бликнаха отново и тя се разхълца до задушаване.

Той се опита да обгърне раменете й, но тя го изблъска и се завтече към банята. Понечи да заключи отвътре, но Робърт нахлу след нея, като я обгърна с ръце и положи лице върху извивката на шията й. Тялото й се тресеше от плач. Необходими бяха цели десет минути, за да започне да идва на себе си. Тя знаеше, че такова държане не й е присъщо, не се съмняваше, че поеманите от нея хормони допринасяха за неустойчивото й емоционално състояние, но ясната представа за всичко това не й помагаше да се съвземе по-бързо.

Робърт я освободи за миг, колкото да й подаде книжни кърпички, за да избърше очите и носа си. С разтреперан глас тя му призна, че знае много добре, че вината за безплодието в брака им е само нейна.

— Не ме е грижа и да нямаме деца — каза Робърт с надежда да я успокои. — Това няма да бъде краят на света, нали?

Мариса го изгледа много внимателно.

— Не ти вярвам! Ти винаги си искал толкова много да имаш деца! След като зная, че вината за това положение е само моя, защо не си поне честен? С честното ти отношение ще се оправя по-лесно, отколкото ако ме лъжеш. Кажи си направо, че те яд на мен.

— Разочарован съм, а не ядосан — каза Робърт. Двамата втренчиха погледи един в друг и той продължи: — Е, има и отделни случаи, когато ме обзема гняв.