Робин Кук - Признаци на живот

За миг Мариса остана като вцепенена. След това прекара пръсти през косата си в усилие да се овладее. Кръвта заблъска в ушите й безцеремонния отказ на Робърт да дойде до клиниката. Как можеше тъкмо в последния миг да прави това?

Като погледна будилника върху нощното шкафче, пробудил ги преди половин час, тя изпита непреодолимо желание да го грабне и запрати към камината, но с върховно усилие на волята се удържа.

— Не мога да повярвам — промърмори на себе си Мариса.

Втурна се към банята и с удар отвори вратата. Кученцето им Тафи я последва. Обилна пара я обгърна цялата. Робърт обичаше горещия душ. През завесата от пара тя съгледа голото атлетично тяло.

— Я ми го изчуруликай пак — викна Мариса, — стори ми се, че не можах да те разбера правилно.

— Всичко е толкова просто — отвърна той. — Тази сутрин няма да дойда в клиниката. Да не съм някакъв спермодарител?

Измежду всички „за“ и „против“ лечението на безплодието, това беше нещо, което Мариса изобщо не бе очаквала. Едва се въздържа да не ритне вратата, докато Робърт говореше. Кученцето, усетило нейното състояние, се мушна бързо под леглото с подвита опашка.

Най-после Робърт излезе от банята. Капчици вода се стичаха по мускулестото му тяло. Въпреки претрупаните си работни планове той успяваше да се откъсне три-четири пъти седмично за физически занимания. Дори спретнатата му източена фигура дразнеше Мариса в този момент. Чувстваше се ужасно неприятно от усещането за наддадените пет килограма при лечението на безплодието си.

Когато я видя изправена посред стаята, Робърт се учуди.

— Ти ми заявяваш, че няма да дойдеш с мен тази сутрин, за да дадеш сперма? — запита тя, щом забеляза, че той я гледа.

— Точно така — беше отговорът. — Възнамерявах да ти го кажа още снощи, но ти имаше главоболие. Не се изненадах — напоследък постоянно имаш главоболие или болки в корема, или всякакви други болки. Така че реших да ти спестя този разговор, затова ти го казвам сега. Там, в клиниката, могат да размразят спермата, останала от последния път. Казаха ми, че са я замразили. Да вземат нея.

— След всички теглила, препатени от мен, ти не желаеш да дойдеш и да пожертваш пет минути от ценното си време?

— Хайде, хайде, Мариса, и ти, и аз знаем, че с тези излишни приказки губим вече доста повече от пет минути.

Мариса се почувства повече разстроена от Робърт, отколкото от собствената си безплодност.

— Би трябвало аз да повдигна въпроса за загубеното време — експлодира тя. — Аз съм тази, която я помпат постоянно с различни хормони. Наистина страдах от главоболие, защото съм непрекъснато в напрежение дали ще имам навреме овулация. Погледни белезите по ръцете и краката ми, изподупчени от безброй инжекции с какви ли не лекарства. — И тя ги показа пак.

— Виждал съм ги — каза Робърт, без да погледне.

— Аз съм тази, която трябваше да получава обща упойка, да й бъде извършена лапароскопия 3 3 Оглеждане на коремната кухина със специален уред, пробиващ коремната кухина, снабден с окулярна система за изследване на перитонеума и другите вътрешни органи. — Б.пр. , аз трябваше да изтърпя биопсия на фалопиевите ми тръби — крещеше Мариса. — Аз трябваше да понеса всичките психически и физически интервенции, всичките унижения!

— Доста от униженията — напомни Робърт, — но не всички.

— Аз трябваше да измервам температурата си всяка сутрин още в леглото, преди да отида до тоалетната, и да я нанасям в продължение на месеци върху тази графика.

Робърт избираше в дрешника костюм и подходяща връзка. Извъртя глава към Мариса, която му затъмняваше светлината откъм спалнята.

— Но все пак ти беше, която фалшифицира тази графика с допълнителни, нереални X -ове — каза насмешливо той.

— Налагаше се да послъгвам малко, за да не помислят лекарите от клиниката, че нямам достатъчно полови сношения и сме се отказали от опитите за забременяване. Никога обаче не съм отбелязвала фалшив X по време на овулацията — кипна Мариса.

— Полов живот! Ха! — изсмя се Робърт. — Та ние не сме се любили истински, откакто започна цялата тази работа. Ние не се любим, правим само нещо рутинно, по навик.

Мариса се опита да отговори, но Робърт не я остави.

— Не мога даже да си спомня какво е да правиш любов! — закрещя той. — Чувствените ни усещания бяха сведени до най-обикновен акт.

— Е, да, но ти не прибягваше много често и до този така наречен акт — върна му удара тя. — А като изпълнител едва ли би могъл да получиш особено висока оценка.