Робин Кук - Признаци на живот

Болничната роба, забрадката и чорапите я превърнаха от лекар в пациент. С леко смъкнати чорапи тя се довлече в залата за манипулации и седна послушно на ръба на гинекологичния стол, както й бе казала сестрата.

Хвърли бегъл поглед наоколо и забеляза апарат за анестезия, няколко стъклени шкафа с хирургически инструменти. Всичко това отново я паникьоса. Освен страха от самата биопсия и колкото и да си напомняше, че възможността за евентуална хистеректомия е нищожна, обхвана я предчувствие за наближаваща катастрофа. Изведнъж осъзна колко много бе започнала да цени живота си, особено през последните две години. След като се омъжи за Робърт и завърши специализацията си по педиатрия, й се струваше, че всичко върви прекалено добре. Колко много неща в живота си имаше за губене — ето какво я ужасяваше.

— Здравейте, аз съм доктор Артър — чу се поздравът на едрия плещест мъж. Той сияеше и създаваше приповдигнато настроение. До него видя пакети в целофанова обвивка и пълна бутилка с прикачена към нея тръбичка за интравенозно вливане. — Аз съм анестезиолог и моята грижа е по време на предстоящата ви процедура да не усещате болки. Имате ли алергия към нещо?

— Нямам — отговори спокойно Мариса. Беше доволна, че този човек ще я отвлича от собствените й мисли.

— По всяка вероятност всичко това не ще ни е необходимо — говореше д-р Артър, докато забиваше иглата във вената на дясната й ръка, — но по-удобно е да сме готови, в случай че на доктор Карпентър му се наложи повечко упойка.

— За какво може да му потрябва повече упойка? — запита нервно Мариса, докато наблюдаваше капките от системата, вливащи се във вената й. До този момент не й се беше случвало да се подложи на венозно вливане.

— Ами ако докторът реши, че му трябва конусовидно изрязване от шийката на матката за биопсия, вместо обикновеното взимане на лигавица или да проведе някаква по-разширена манипулация — отвърна д-р Артър. — Явно в такъв случай ще трябва да ви дадем повече упойка. Целта ни е цялата процедура да мине колкото може по-безболезнено за вас.

Мариса потрепери, като чу думите „по-разширена манипулация“. Избълва неудържимо:

— Искам да сме съвсем наясно, че съм дала писмено съгласие да ми се извърши само биопсия и нищо по-разширено като например хистеректомия.

Д-р Артър се разсмя шумно, а след това се извини, че намира нейното напомняне за смешно.

— Не се тревожете. Никой не извършва хистеректомия в манипулационна.

— Каква упойка ще ми дадете? — запита глуповато Мариса.

— Искате да научите кои са прилаганите средства?

Тя кимна. Никой в клиниката не знаеше, че е лекарка, и тя предпочиташе така да си остане. Когато попълваше молбата да я приемат за наблюдение в клиниката, в нея имаше въпрос само за местоработата й. Бе написала просто „Бостън Мемориал“, а никой не я попита лекарка ли е и тя го възприе като израз на взаимно доверие.

Д-р Артър остана за миг изненадан, после сви рамене.

— Ще ви приложа смес от малко количество валиум и лекарство, наречено кетамин. Това е чудесен коктейл против болката. Понякога довежда и до краткотрайна амнезия.

На Мариса й бе известен кетаминът. В педиатрията често го прилагаха при силно болезнената смяна на превръзки на обгорени деца, но тя не знаеше за приложението му в амбулаторната хирургия. Когато го сподели с д-р Артър, той се усмихна бащински.

— Ааа, прочитате нещо от популярната медицина? — А след това я предупреди: — Запомнете, полузнанията са опасно нещо. Всъщност най-широкото приложение на кетамина е при амбулаторната микрохирургия. — Изведнъж той се втренчи в Мариса. — Боже, та вие изглеждате доста напрегната!

— Мъча се да се преборя с тревогата — потвърди Мариса.

— Ще ви помогна — предложи д-р Артър. — Сега ще можете да изпитате ефекта от комбинацията валиум и кетамин. — Той пое спринцовка и каза през рамо: — Тази биопсия е все едно да изядеш парченце кейк.

Мариса кимна без всякакъв ентусиазъм. Тази кулинарна метафора й бе додеяла. Истината беше, че е много напрегната. Когато анестезиологът бе влязъл при нея, тя се бе поотпуснала, но в момента всичко й се струваше много по-зле. „Аз съм лекарка — повтаряше си наум, — не бива да изпадам в отчаяние.“

Внезапно в залата стремглаво нахлу д-р Роналд Карпентър в хирургична екипировка, с кепе и маска на лицето. Придружаваше го жена, облечена като него, но нейната маска бе смъкната под брадичката. Въпреки маската Мариса позна лекаря.