Робин Кук - Признаци на живот

Мариса се завтече нагоре по стълбите и излезе на улицата. Посрещна я дъждовният февруарски сумрак и тя се спря да разтвори чадъра. Закопча връхната си дреха, стисна силно дръжката на чадъра и се понесе напряко на площада по посока на улица Маунт Обърн. Внезапен силен порив на вятъра провали усилията й да остане суха. Когато стигна до Женската клиника на улица Нътинг, по челото й се стичаха вадички като при обилно изпотяване.

Клиниката беше модерна сграда от червени тухли и огледално стъкло. Отпред имаше двор с тухлена пътека. Широки стъпала от гранит отвеждаха до главния вход.

Мариса пое дълбоко въздух и изкачи стъпалата. Въпреки че като лекар бе навикнала да влиза в медицински заведения, сега за първи път посещаваше болница като пациент, и то не само за изследване, а за хирургическа процедура. Фактът, че предстоящата операция беше дребна, не смекчаваше ефекта й върху нейното въображение. За първи път Мариса осъзна, че от гледна точка на пациента „малка“ хирургия не съществува.

Само преди две седмици и половина Мариса бе изкачила същите тези стъпала за ежегодното профилактично гинекологическо изследване, за да научи след няколко дни, че намазката, взета от влагалищния й секрет, показвала известни отклонения от нормата. Остана много изненадана, тъй като досега се бе радвала на отлично здраве. Леко се усъмни да не би тази аномалия да има някаква връзка с Робърт Бюканън. Наистина, преди да сключат брак, те твърде много се бяха задълбочили във физическите радости…

Мариса улови решително дръжката на масивната входна врата и се намери в преддверието на клиниката. Обстановката в хола беше доста внушителна и говореше за добър вкус и много пари. Тъмнозелен мрамор застилаше пода. Фикуси в огромни саксии бяха наредени край прозорците. Службата за информация беше разположена в кръг по средата. Мариса трябваше да изчака реда си. Разкопча палтото и изтръска капките вода от дългата си кестенява коса.

Преди две седмици, когато получи изненадващия резултат от изследването, тя проведе дълъг разговор с гинеколога д-р Роналд Карпентър. Той настоятелно й препоръча колпоскопия и цервикална биопсия.

— Нищо особено — й бе казал съвсем убедително, — няма да ви коства повече от изяждането на парче кейк, а ще знаем със сигурност протичат ли някакви процеси. Вероятно не. Може също да изчакаме и да направим повторна намазка, но ако бяхте моя жена, щях да настоявам за колпоскопия — ще рече, микроскопско изследване на шийката на матката.

— Знам какво е колпоскопията — му беше отговорила Мариса.

— Добре, значи разбирате колко е просто — беше продължил д-р Карпентър. — Ще направим преглед и ще вземем малко материал, ако има някакви неясноти, това е всичко. След по-малко от час ще сте си у дома. Освен това ще имаме готовност да ви помогнем, ако се появят някакви болки. В повечето клиники не прилагат обезболяване при тази процедура, но ние работим по-цивилизовано. Наистина е много лесно. Мога да го направя и насън.

Д-р Карпентър й беше симпатичен. Тя харесваше неговото свободно и непринудено държане. Ала разсъжденията му около биопсията я накараха да проумее, че лекарят гледа на хирургията по-различно от пациента. Не я интересуваше колко лесна е процедурата за него. Тревожеше се за ефекта върху самата нея. Дори да се пренебрегне евентуалната болка, винаги са възможни някакви усложнения.

Все пак не искаше нещата да се протакат. Като лекар съзнаваше добре какво значи да се отлага биопсията. За пръв път усети, че медицинските познания й пречат. Съществуваше макар и нищожен, но реален риск биопсията да покаже наличие на ракови клетки. Колкото по-бързо научи резултата, толкова по-лесно ще вземе решение.

— Амбулаторната хирургия е на третия етаж — най-любезно отговори на въпроса й момичето от информацията. — Просто следвайте червената линия, означена на пода.

Мариса погледна надолу и видя червена, жълта и синя линия при информацията. Червената линия я отведе до асансьорите. На третия етаж по същата линия стигна до голям прозорец и плъзгаща се стъклена врата. Медицинска сестра с бяла престилка отвори, щом Мариса се доближи.

— Казвам се Мариса Блументал — едва изхриптя. Наложи й се да се поокашля, за да го произнесе.

Сестрата намери нейната папка, хвърли бърз поглед върху съдържанието, за да се увери, че всичко е на място, и приготви гривничка от пластмаса с името й. После помогна на пациентката да си я сложи. Неочаквано за себе си Мариса се почувства унизена. Още като студентка в трети курс медицина болничната обстановка беше започнала да й харесва. Сега нещата се обърнаха с главата надолу. Прониза я тръпка на ужас.