Робин Кук - Признаци на живот

Подминаха информацията и се качиха на втория етаж, направо в отделението за фертилизация инвитро. В обикновено тихата и спокойна чакалня те внезапно станаха свидетели на нещо неочаквано и невиждано тук.

— Няма да позволя повече да ме баламосвате! — крещеше добре облечена стройна жена.

Мариса прецени, че е около трийсетгодишна. В чакалните на клиниката не се чуваше нищо по-силно от шепот, а да ечат крясъци, беше недопустимо. Това бе така изненадващо, както пиянски викове в черква.

— Мисис Зиглър, моля ви! — каза уплашена регистраторка.

— Не ме мисисзиглъросвай! — изкрещя жената. — Трети път вече идвам за папката с медицинското си досие. Искам я веднага!

Ръката й се стрелна напред и със замах помете всичко от бюрото. Чу се трошене на стъкло, по пода се разхвърчаха писалки, моливи и листове хартия. Пациентите замръзнаха в креслата си.

Мариса потрепери при звука от строшено стъкло. Спомни си как преди малко самата тя искаше у дома да запрати часовника в стената и се изненада от духовното сродство с мисис Зиглър.

Непосредствената реакция на Робърт беше да направи бърза крачка пред Мариса и да застане между нея и побеснялата жена. Когато видя как мисис Зиглър се стреми да заобиколи бюрото, той се побоя, че е готова да се нахвърли върху бедната регистраторка, мълниеносно се озова зад развилнялата се пациентка и я сграбчи през кръста.

— Успокойте се! — каза тихо, но твърдо, надявайки се гласът му да прозвучи и императивно, и примирително.

Сякаш предвидила такава намеса, мисис Зиглър се извъртя и бързо описа дъга с доста тежката си чанта. Тя се стовари върху лицето на Робърт и разцепи устната му. Тъй като ударът не й донесе освобождаване от ръцете му, мисис Зиглър присви лакът за втора атака. Този път беше кроше право в рамото му.

— Ооооо! — изкрещя Робърт, изненадан от този удар, и я блъсна силно настрани, като се втренчи учуден в нея.

— Махайте се от пътя ми! — изръмжа тя. — Не е ваша работа.

— Напротив, сега вече е моя! — кресна Робърт.

Вратата на чакалнята се отвори с трясък и вътре нахлуха д-р Карпентър и д-р Уингейт. Зад тях вървеше униформен пазач с лента на ръкава. И тримата веднага се насочиха към мисис Зиглър.

Д-р Уингейт, директор на клиниката и шеф на отделението за оплождане инвитро, взе веднага всичко в свои ръце. Беше едър мъж, с голяма брада и лек английски акцент.

— Ребека, какво, за бога, става с теб? — запита той с успокояващ глас. — Независимо колко много си била раздразнена, това не е най-подходящият начин да постигнеш целта си.

— Искам своето медицинско досие — отговори мисис Зиглър. — Всеки път, когато вляза тук, започват да ме мотаят. Нещо не е в ред в това заведение, има нещо скапано. Искам си папката с медицинските документи. Те са си мои.

— Не, Ребека, не са — поправи я кротко д-р Уингейт. — Те са документи на клиниката. Известно ти е, че лечението на безплодието е изпълнено със стресови ситуации и пациентите са склонни да се гневят на лекарите и медицинския персонал, хората, поели изцяло грижата да им помагат. Ние ви разбираме напълно, ако се чувствате нещастни. Ние дори ви казваме, че ако искате да отидете другаде за лечение, с готовност ще предоставим цялата документация на новия ви лекар. Такива са нашите правила. Ако вашият нов лекар пожелае да ви ги даде, това ще реши той.

— Аз съм юристка и зная правата си — отвърна мисис Зиглър, но в гласа й се долавяше вече известно разколебаване.

— Даже юристите може понякога да грешат — каза с извинителна усмивка д-р Уингейт, а д-р Карпентър потвърди с кимане, като добави:

— Винаги сте добре дошли да видите своите документи. Защо не дойдете с мен и ние ще ви предоставим всичко. Може би тогава ще се почувствате по-спокойна.

— Защо тази възможност не ми бе предоставена още в началото? — попита мисис Зиглър и сълзи обляха лицето й. — Когато дойдох за първи път да потърся картона си, заявих на регистраторката, че трябва да разисквам сериозни въпроси относно състоянието си. Никой изобщо не спомена, че ще ми бъде позволено да прочета здравното си досие.

— Просто недоглеждане — отговори д-р Уингейт. — Поднасям ви извинения от името на служителите си, че такова предложение не ви е било отправено. Ще издадем писмено напомняне до всички, за да се избегнат в бъдеще подобни недоразумения. А междувременно доктор Карпентър ще ви заведе на шестия етаж и ще ви даде възможност да прочетете всичко, което ви интересува. Моля! — Д-р Уингейт я подкани с ръка към изхода.