Робин Кук - Признаци на живот

След миг я проряза ужасна болка. Върху екрана малко вляво от себе си видя контрастните очертания на матката.

„Ще се наложи да опитаме още веднъж — бе казал д-р Карпентър, — контрастът не прониква в тръбите. Сега болката ще е още по-силна.“

Той бе вкарал контрастната материя с много по-голямо налягане. Рентгеновата тръба над нея изпрати мощен поток лъчи и бе направена и снимка. Остра болка бе разкъсала долната част на корема й, сякаш я прободоха с нож. Двамата лекари и сестрата изчезнаха зад екрана, за да видят рентгеновата снимка. Като се върнаха, Мариса запита, обхваната от силно напрежение: „Какво става? Какво установихте?“.

„Най-после разбрахме защо не можете да имате бебе — й бе отговорил тържествено д-р Карпентър. — Двете ви фалопиеви тръби са безнадеждно блокирани, дори капчица от контраста не може да проникне в тях. Прекарали сте някаква инфекция. Не можете ли да си спомните нещо такова, дори и от детска възраст?“

„Не!“ — бе заявила категорично тя.

„Понякога успяваме да открием причината за запушване на тръбите, а понякога — не. Леки повишавания на температурата в детска възраст могат да доведат до това. — Той сви рамене и потупа Мариса по ръката. — Занапред ще го установяваме.“

„Каква ще е следващата стъпка?“ — бе запитала нетърпеливо Мариса. Тя се чувстваше вече достатъчно виновна за безплодието си, а сега се бе притурил и страхът. Страх от възможността някой от бившите й любовници да й е „натресъл“ нещо. Никога не е била разпусната, но все пак бе имала полови контакти, по-специално с Роджър. Възможно ли бе той да й е лепнал нещо? При тази мисъл стомахът й се бе присвил на топка.

„Не съм убеден, че сега е моментът да обсъждаме по-нататъшната си стратегия — бе отвърнал д-р Карпентър, — но би могло да се помисли за евентуална лапароскопия и биопсия от фалопиевите тръби. Винаги можем да използваме и оплождане инвитро…“

— Мариса! — чу резкия глас на Робърт и той веднага я върна от мисленото й пътуване из миналото в чакалнята. — Какво правиш? Къде си се отнесла? Та ти даже не си се записала. — Той хвърли бърз поглед към часовника си. — Хайде, Мариса! — И се насочи към регистраторката, а Мариса го последва.

— Извинете ме — заоправдава се регистраторката, — в бъркотията преди малко пропуснах да запиша мисис Бюканън.

— Моля — каза Робърт, — само уведомете лекарите, че тя е тук.

— Веднага — изправи се регистраторката, — но преди това искам да ви благодаря за оказаната помощ. Много ли ви заболя?

— Само две шевчета. — Гласът на Робърт поомекна. — Добре съм. — И като се поогледа, добави: — Бихте ли ми дали едно от… ъъъ… онези съдчета в пластмасова опаковка?

— Разбира се. — Тя бръкна в чекмеджето и му подаде петрито в пластмасова торбичка.

— Това ще ти достави ценния продукт — изръмжа той към Мариса и без да я погледне повече, изчезна през една от вратите.

Мариса го проследи с поглед, съзнаваща, че отчуждаването помежду им все повече расте.

— Ще съобщя на доктор Уингейт, че чакате.

Мариса кимна и бавно се запъти към мястото си, където се отпусна тежко. Нещо не вървеше както трябва. Тя все не успяваше да забременее, а бракът й се разпадаше пред очите й. Замисли се за безбройните служебни пътувания на мъжа си напоследък. За първи път, откакто бяха женени, у нея се породи съмнение дали не съществува някаква връзка с друга жена. Може би това беше причината тази сутрин да откаже да даде сперма. Твърде вероятно предпочиташе да я пръска някъде другаде.

— Мисис Бюканън! — Една от многото врати се отвори и сестрата я подкани да я последва.

Мариса се изправи. Бе разпознала сестрата — мисис Харгрейв.

— Готова ли сте да извадим яйцеклетките? — запита усмихната тя, докато й подаваше болничното облекло. В говора й се усещаше английски акцент, също като на д-р Уингейт. Мариса я бе попитала веднъж и бе изненадана да узнае, че е австралийка, а не англичанка.

— Ровичкането за яйцеклетки е последното нещо на този свят, което бих желала в момента — призна си унило Мариса. — Не мога да разбера сама себе си защо се подлагам на това терзание.

— Май че сме в лека депресия, а? — отзова се мило и нежно мисис Харгрейв.

Мариса не отрони и думица, а просто тръгна към съблекалнята, но мисис Харгрейв протегна ръка и я улови за рамото.

— Не изпитвате ли нужда да си поговорим?

Мариса се взря в лицето на жената до себе си. Сиво-зелените й очи излъчваха топлина и симпатия. Мариса успя само да поклати глава, за да се пребори с напиращите сълзи.