Робин Кук - Признаци на живот

— Появяват се и белези на семейни несъгласия, дори внушения за спиране на лечението след провеждане на този цикъл.

— А, това ще е много неприятно — съгласи се доктор Уингейт, проявил най-сетне интерес към разговора.

— Депресията, семейните неразбирателства и фактът, че тя е лекарка, ме карат да мисля, че би трябвало да променим провежданото лечение — опита да му внуши мисис Харгрейв.

Подпрял брада върху шепата си, доктор Уингейт го обмисляше. Тя наистина бе права, а той винаги бе проповядвал гъвкавост.

— Също така тя стана свидетелка на сцената с Ребека Зиглър — добави мисис Харгрейв. — Това може само да задълбочи емоционалното й разстройство. Много се безпокоя за нея.

— Но досега е била винаги стабилна.

— Това е вярно — отговори мисис Харгрейв, — но фактът, че е лекарка, ме тревожи повече от всичко.

— Оценявам високо вашите грижи. В края на краищата вникването в детайлите носи големите успехи на Женската клиника. Струва ми се, че можем да продължим както обикновено с доктор Блументал-Бюканън. Ще проведем още два цикъла, но няма да е зле да се препоръчат и на двамата разговори с психолог.

— Добре — съгласи се мисис Харгрейв. — Ще се опитам да й го внуша, но очаквам като лекар да отхвърли тази идея.

Приели това решение, те станаха и доктор Уингейт отвори вратата пред мисис Харгрейв.

— Като заговорихме за Ребека Зиглър — подхвърли мисис Харгрейв, — предполагам, че са взети всички мерки за нея.

— В момента тя изчита своето медицинско досие — отвърна доктор Уингейт, последвал сестрата в коридора. — За нещастие ще бъде ужасно за нея.

— Мога да си представя — гласеше отговорът на мисис Харгрейв.

19 март 1990 г.

11:37 предобед

Дороти Финкълстайн пресичаше бързо двора на клиниката. Беше закъсняла — винаги закъсняваше. Внезапен порив на вятъра понечи да отнесе шапката й и тя вдигна ръка да я задържи. В този момент пред погледа й се мярна падаща отгоре обувка с висок ток. Извърна очи да проследи пътя на обувката и замръзна на място. Върху перваза на прозорец от шестия етаж видя млада жена и краката й бяха отвън. Главата й се наведе напред и леко встрани, а тялото й се плъзна надолу. В следния миг жената полетя от прозореца и се строполи върху голямата бетонна саксия с декоративните храсти.

Дороти изпищя и хукна към мястото, без да знае каква помощ да окаже. Но нали беше посещавала в колежа курсове за даване на бърза помощ. Жената пред нея лежеше по гръб, изглеждаше около трийсетгодишна, а отворените й очи бяха втренчени невиждащи в небето. Дороти се отпусна на колене и започна обдишване уста в уста, но без всякакъв ефект. Жената беше мъртва. Дороти изви глава и започна да повръща. В това време дойде и лекар от клиниката.

— Разбира се, помня ви. Вие бяхте жената, която е свръхчувствителна към кетамина. Как бих могъл да забравя? — каза доктор Артър.

— Исках само да бъда сигурна, че няма да го ползвате пак — отвърна Мариса. Тя не успя да го разпознае веднага, тъй като от времето на първата им среща досега не бе го виждала, но когато той започна да наглася системата за интравенозно вливане, нещо щракна в спомените й.

— За днес ни е необходим само малко валиум — успокои я доктор Артър. — Съвсем лека доза ще ви направи доста сънлива и отпусната.

Щом валиумът задейства, Мариса се поуспокои, но не заспа. Понесоха я мислите за блокираните й тръби и каква може да е причината. Припомни си цялата верига страдания, преживени от нея. Спомни си как се чувстваше при пробуждането от общата упойка след проведената лапароскопия.

Когато се бе съвзела от упойката, доктор Карпентър бе казал, че тръбите й са така страшно увредени, та и дума не може да става за хирургическа корекция. Беше й казал, че може само да вземе парченце от тръбите за биопсия. А единствената възможност да се сдобие с бебе била оплождане инвитро.

Потокът от мислите й бе прекъснат от бучащ глас:

— Готови ли сме вече?

Мариса с усилие повдигна оловнотежките си клепачи и видя брадатото лице на доктор Уингейт. Отпусна глава назад и се помъчи да отдели съзнанието си от напрегнатото тяло. Мисълта й отлетя към посещението при доктор Кен Мюлър след проведената лапароскопия. Той беше неин съвипускник от Медицинския институт и работеше като патолог в болницата „Мемориал“. Много често микроскопските препарати от Женската клиника се изпращаха в „Мемориал“ за потвърждаване на патологоанатомичната диагноза. Беше й съобщено, че препаратите от нейната биопсия са пратени там.