Робин Кук - Признаци на живот

Мариса ги бе намерила и отнесла на Кен, без да му казва, че са нейни, като го помоли да ги прегледа.

— Доста интересно — каза Кен след кратко изследване на препарата, — какво би ми казала за този случай?

— Нищо — отвърна Мариса. — Не искам да ти повлиявам. Кажи ми ти какво виждаш.

— Ще ме изпитваш, а? — запита Кен с усмивка.

— В известен смисъл да.

— Началните ми впечатления — Кен се взираше отново през микроскопа, — са, че е фалопиева тръба, доста тежко увредена от някакъв инфекциозен процес.

— Съвсем точно! — бе отговорила Мариса с възхищение. — А какво мислиш относно инфекцията?

Няколко минути той бе разглеждал отново препарата и като вдигна глава, обяви:

— Туберкулоза.

Мариса се вцепени. Тя бе очаквала неспецифична инфекция, затова запита:

— Какво ти дава основание да мислиш така?

— Погледни ти самата. — Мариса се залепи на окуляра. — Това пред очите ти, е гигантоклетъчна гранулома, наричана в случая туберкулум. Състои се от гигантски и епителоидни клетки. Те се образуват при туберкулозата, саркоидите и някои редки гъбички, но най-вече при туберкулозата.

Мариса бе почувствала такава слабост, че едва не бе паднала от стола. Тогава тя го бе помолила настойчиво:

— Не можеш ли да прегледаш и останалите препарати?

— Разбира се — бе отвърнал Кен, — но ще ми бъде от полза да зная нещо от историята на заболяванията на тази жена.

— Добре — бе отвърнала Мариса. — Тя е от бялата раса, на трийсет и няколко години, с абсолютно нормална медицинска история. Представлява случай с безсимптомно блокиране на фалопиевите тръби.

— Напълно достоверна история? — бе запитал Кен.

— Абсолютно.

— Негативни рентгенови данни?

— Негативни.

— Смущения в зрението?

— Никакви.

— Засегнати лимфни жлези?

— Никакви. — Мариса бе подчертавала с наблягане всяка дума. — С изключение на запушените тръби тя е напълно здрава.

— Гинекологичната история нормална ли е?

— Съвсем! — бе отсякла Мариса.

— Добре, но това е извънредно странно — бе се озадачил Кен. — Туберкулозата достига до фалопиевите тръби по кръвоносен или лимфатичен път. Следователно някъде из организма трябва да има огнище, а не откриваме такова. Ще огледам всички препарати…

— Мариса! — Гласът на доктор Артър я върна в действителността. — В момента доктор Уингейт ще ви направи инжекциите за местната упойка. Не е желателно пак да започнете да скачате.

Мариса кимна. В същия миг усети убожданията по корема си, но болките бързо избледняха и тя се върна отново към прекъснатите мисли. След посещението при Кен панически беше изтичала до интернист. Щателното изследване не бе открило никакво заболяване, а само положителна проба на Пирке 5 5 Тази проба говори, че болният или е имал контакт с туберкулозата, или че като дете му е направена противотуберкулозна ваксина БЦЖ. — Б.пр. .

Освен това Кен бе прегледал най-старателно всички препарати и не бе открил никакъв микроорганизъм, нито туберкулозен, нито някакъв друг вид. Но държеше твърдо на диагнозата си за туберкулозно възпаление на фалопиевите тръби, въпреки че Мариса недоумяваше как може да се е заразила.

— Доктор Уингейт! — Тревожен вик пак откъсна Мариса от мислите й. Тя поизви глава и видя мисис Харгрейв на прага.

— За бога, не виждате ли, че съм зает? — обади се той.

— Боя се, че се касае за нещастен случай.

— Сега търся тези дяволски яйцеклетки! — изкрещя той.

— Чудесно — отвърна мисис Харгрейв и затвори вратата.

— Е, най-после потръгна! — произнесе със задоволство доктор Уингейт. Погледът му бе фиксиран в екрана.

— Ще ми позволите ли да видя спешния случай? — каза доктор Артър.

— Ще почака. Сега да видим яйцеклетките — дойде отговорът на шефа.

Следващият половин час течеше за Мариса бавно и мъчително. Непрекъснато й се спеше, ала дърпанията в корема не позволяваха.

— Чудесно — каза доктор Уингейт, — това е последният от видимите фоликули. Да видим сега колко успяхме да съберем 6 6 При узряване на яйце в яйчника се получава лека подутина върху повърхността му — тя се нарича граафов фоликул. Узрялото яйце пробива фоликула, излиза извън яйчника и е готово за оплождане. — Б.пр. .

Като остави лапароскопа настрани и свали ръкавиците си, доктор Уингейт изчезна заедно с асистиращата сестра в съседната лаборатория, за да изследва под микроскопа аспирираната тъкан.

— Добре ли сте? — попита доктор Артър.